Любовта е усмивка, топъл лъч. Любовта е тъпата шега, която те разсмива. Любовта е граматична грешка, която не виждаш. Любовта е нежен аромат, който усещаш цял ден. Любовта е спомнянето. Любовта е плетен шал, мръсен анорак, който те топли. Любовта е „Как си днес”. Любовта е захарен памук. Любовта е по пижама пред телевизора. Любовта топли, прегръща и целува. Любовта е недодялана, неритмична, хаотична. Любовта е на стойност от две парички – една за теб и една за мен. Любовта е дихание в дихание. Любовта е пулс. Любовта е сърце на последния лист на тефтера. Любовта е седнала на пейката в парка и гледа, как животът се изтича в краката на минувачите. Тя е глухоням слепец. Любовта е многочасов разговор. Любовта е клише, което няма претенции. Тя е топли длани. Непринуден допир, който отпечатва чувство. Любовта носи бежови кецове, стари джинси и раздърпана тениска. Любовта е скъсан постер на забравена група. Любовта има мечта. Любовта слуша една и съща песен. Любовта е без грим с детски гланц за устни. Любовта се извинява и прощава. Любовта не върви, а тича по улицата. Носи различни чорапи. Тя чете мисли. Любовта е недоспала със сенки под очите. Любовта е снимка в портфейла. Любовта е букет от розови лалета. Любовта е целувка за събуждане, милувка по врата. Любовта те гали по косата. Любовта мирише на канела. Някои любови са есен, някои са вода. Моята е глупава ученичка, стара плейлиста и пожълтяла бележка; неизпратено писмо, непрочетен стих, една скъсана тетрадка без корица; изписана писалка и един счупен молив. Любовта ми е неграмотна простовата наивница. Любовта ми е сън, страдащ от безсъние. Любовта ми не е романтичка и не се побира в текст на песен. Онази любов я изписват само в книгите. А това, което мога аз да дам, е себе си. Някой може да си помисли, че съм влюбена. Не! Някога, накъде в началото бях влюбена. Сега когато обичам, просто обичам!
