КАК ДА ХАКНЕМ ДЕПРЕСИЯТА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА?

Съвети от една Мим, която сякаш цял живот е била в изолация

Времето е такова, че ни наложиха да го имаме в излишък и ни отнеха уж за малко оправданието в живота да не свършим дадено нещо. Прибраха ни по къщите, защото ни „спасяват“ и ни облъчват със собствените ни страхове като ни внушават невъзможност. Окей, няма проблем. Така да бъде. Коя съм аз, че да казвам в кой филм е правилно или грешно да ме вкарват. Но при тези обстоятелства как да не изпаднеш в депресия. Как?! Ей така...

... по няколко начина, разглеждани от стола, на който аз седя в момента, сиреч от моите гледна точка и опит.

Излез навън

Да, знам, че не разрешават, но слава богу все още не са намерили начин как да ми забранят да играя главната роля в моя си филм, нали?! Излез навън, докато си стоиш вкъщи. Нека използваме карантината, за да излезем мъничко навън от себе си, да се погледнем отстрани, да видим нещата отгоре такива, каквито само ни се е струвало, че са, да си кажем „ами хубаво, приемам ги“. И когато сме готови, да се приберем отново там, където ни е мястото – на себе си! Това си е една моя лична техника, която не съм прочела никъде, но си я използвам в случаи на паника, а повярвайте ми, аз много често съм изпадала в панически състояния, докато стигна до тук и разбера, че от тях се излиза единствено сам. Разбира се, ако не ти харесва да си стоиш така. Винаги го има и този вариант. За тези обаче, които нямат такова желание, този метод работи. А как да излезеш към себе си? Чети надолу.

Върви

Принципът е следният: можеш да стигнеш някъде, единствено когато вървиш, а в основата на вървежа всъщност стои порастването. Знам, че звучи странно от моята уста. Мария, която стои твърдо зад непорастването, сега апелира обратното. Така е, но не съвсем. Порастването се оказва не е свързано с годините и с остаряването, а с развитието. Би било хубаво тези два показателя да са правопропорционални, а не обратното, но в крайна сметка здраве да е, каквото-такова. Тайната е да станеш още по-добър в това, в което си добър. Трудното е да намериш това нещо, но карантината е много добър повод. Спри, както спира времето, и поговори честно със себе си какво реално искаш да направиш. Отговорът обикновено е това, което ти доставя удоволствие в дългосрочен план.

Забележка: Да ядеш пица с торта, докато цъкаш игри до три сутринта е краткосрочен план.

Човек става наистина добър в нещо, което му носи радост и удовлетворение, защото е мотивиран да учи и да създава нови неща. Клише. Ами животът реално е едно клише, от което не можем да избягаме, все едно да избягаме от себе си. Но стремежът към бягство води до порастването от редовете по-горе. Честно, не лъжа.

Изгради си дом

Домът не е четири стени, мебели, санитарен възел и тераса, за които плащаш 600 лева наем, а усещане. Домът е едно местенце вътре в теб, където оставаш насаме със себе си, а вещите са само част от пътя, по който стигаш до там. Чувството на топлина и уют със сигурност гонят тревожността, поне при мен. Дали ще е чаша чай, смислена книга, споделен следобед, плюшено одеяло, ароматна свещ, моркови или мързел до откат, няма значение. Домът си е лично мой, аз си го подреждам, разхвърлям и решавам кого да пусна и да изгоня от него, така че да ми даде причина да стана утре сутрин от леглото и да отида на работа, за да съм част от живота, а не да го гледам как се случва отстрани ми. Или по-лошо – някой да ми внушава как да ми се случва. Затова си остани вкъщи, ама не онова вкъщи, на което му изплащаш ипотеката, а другото, което тупка. И в този ред на мисли...

...Обичай

Толкова пъти чухме да не се страхуваме, че започнахме да се страхуваме от самия страх. Е, хубаво, страх ме е и какво от това?! Защо никой не каза как по-точно да не се страхувам?! Защото страхът е маркетинг практика, която продава и гради лоялност, но няма да изпадам в подробности за подобни бизнес практики. Да не говорим, че не претендирам, това да е категорично така. Просто си споделям. Та, аз най-лесно спирам да се страхувам, когато обичам. Не, когато съм влюбена – тогава съм глупава, а когато обичам нещо, някого и най-вече себе си. Когато обичам, ставам толкова силна, че мога да спра времето и да съм в мига, в който искам да съм и да съм такава, каквато искам да съм. Обичам да ставам рано, да ми е тихо, топлото време и сестра ми. Но обичам и дъжда, да споря с мама, да ходя на работа (да, наистина), да си правя графици, да уча и да съм на диета. Депресията е алергична най-вече към обичането. Защото то е по-голямо от нея и с по-голяма плътност, а депресията е вятър, който много лесно можеш да пуснеш да си отиде, фииииу...

Продължавай

Най-сигурният начин да не изпаднем в паника и в депресия е да не стресираме прекалено много тялото и мозъка си. Да правим нови неща е чудесно, но не бива да изпадаме в крайности. Лесно е да се объркаш какво точно да пробваш и в какво да вярваш. В тази ситуация и в много други подобни решавам просто да продължавам да правя това, което правя обикновено. Продължих да ходя на работа; да си правя тренировките; да се грижа за себе си; да си чета новите книги и да препрочитам тези, които са ме впечатлили; да си готвя интересни неща (Няма страшно, ще се разчуе какво точно в следващите ми сторита.); да ставам в шест; да пия кафето си чисто и сама и да не се взимам твърде на сериозно.

Опитвай се да приемеш „проблема“ като инструмент, чрез който да постигнеш целите и мечтите си, а не като пречка.  Даже му измисли някакво друго име. Защото като чуе за себе си, започва да става по-голям. Не запълвай свободното си време, а го оползотворявай. Не чети тази книга, само защото видиш ли е модерно и за да минава времето, а за да си вземеш нещичко за себе си от нея. Не тренирай, защото трябва да си еди-какво си число на кантара, ами защото ще се почувстваш по-добре. Не ставай рано, само защото трябва да отидеш на работа, а защото обичаш да си пиеш кафето с часове сам със себе си. Не започвай тази игра „Трябва да...“. Това е най-тъпата игра, която съм играла някога и е отвратителна. Затова когато не ти харесва да стоиш на този стол, седни на друг, откъдето се вижда по-добре. Повярвай ми, от абсолютно всичко може да си вземеш стойност и значение. От всичко!

И накрая за добро или за лошо всяко нещо на този свят има свойството да приключва, абсолютно всяко – от любовта до нещастието. Утрешният ден ще дойде, но по малко по-различен начин. Това е... Колкото и да мразя точките, всяка история може да завърши с такава. И животът ми дава избор дали да започна нова история, която да напиша по – добре или да си начертая многоточие на недовършените неща... Винаги ще има правописни грешки и сбъркан словоред. Понякога е по-добре да съм точката в края на това изречение, вместо насила да изписвам думите на нещо, което не си заслужава да бъде написано. А понякога си струва да изпаднеш между редовете, за да се намериш в смисъла. И тръпката на новия ден е в това, че никога не знаеш в кое „понякога“ ще се случиш.

Мария

NEVERMIND-а на грозното момиче с очилата в главата ми,

щото‘ хич не ми отива да съм нещо друго, освен себе си

Ммм, мне … #нещадасъмуонаби.
Внимание! Тази публикация не е веган и е пълна със смисъл от животински произход.

Здрасти, пак съм аз. Не ме свърта, защото трябва да уча за изпит и съвсем естествено конкретно нарочно разхвърлям мислите си из нюзфийда на понеделника, който тръгна закономерно за вторника, но стигна до кухнята случаЕно и си направи горещ чай. Да, бе, сериозно, през август. Защо пък да не?! В най-големия задух, когато мога да нарежа въздуха на парчета и да построя поредното убежище, дето‘ не е никакъв дом. Поне няма да плащам наем. Вече съм си платила самотата за месеца. Признавам си, аз съм голямо момиче, което живее живот за двама без един и не се срамува да е просто Мария. Честно. Почти си повярвах. Сори, че този път няма да си кача селфи в огледалото, за да ми прочетете публикацията. Просто вече си изтрих грима, не си снимах вечерята, в никакъв случай не съм на кон, на всичкото отгоре съм и малко напълняла и настроението ми сега не се побира в тесните ми дънки. Затова съм написала заглавието на инглиш – по-модерно е и ми гарантира един поглед поне върху първото изречение. Привличам вниманието с хаштагове като филър на 15-годишна скандална девойка. Не чакам лайкове май. Да стигнеш заключението е игра само за напреднали. Let’s play! Къде ще отидеш иначе, нали трябва да се впишеш между редовете. Ама от там никой не минава да знаеш. Всички гледат само в своите крака. Всеки във филма си. И се оказва, че е много по-лесно да се измислиш, отколкото да си наистина. Ама до кога?! Докато не паднеш в клишето на обществената гледната точка. От там се излиза само като nevermind-a те хване за ръчичка. Пробвай. Не е нужно да си #егатиму и пича, че да си пич. Обещава ти го грозното момиче с очилата. Ти си бъди ти, защото така най ти прилича, пък в крайна сметка #коттакоа.

ГРАФИКЪТ НА ЕДНА СЕКРЕТАРКА

Седя на бюрото и чертая полета

на някаква таблица в пет следобед...
На тротоара пролетта си пие кафето,
а една секретарка поглежда назад.

Когато валеше така от необходимост
и писа сама и все непрочетена,
когато морето повярва наивно,
че ще залепи всичките си тъжни парчета.

Въздухът сега мирише някак различно,
слънцето е заспало в сиво-бял облак.
Някой се е заслушал в една романтична
песен от радиото на щастливия вторник.

Много ми се смее и външно, и вътрешно
и ми се влюбва във всичкото това непознато.
Бързам да обичам, така ми е завършено,
както зимата бърза да стигне до лятото.

Денят си рисува с цветни боички
и прави по-ярка всяка минута.
Сваля на всичките думи кавичките
и ги прави наистина и абсолютни.

И така между цифрите на онази таблица
мислите ми вървят отвънка-навътре
и ми пишат нещо на днешната страница:
„Включи пак усмивка в графика утре!”

Мария Тодорова

КАК СИ? ДОБРЕ ЦЯЛО И ДОЛУ ГОРЕ В ПЕРИОД

Баба казва: „Като махнем лошото сме добре.”

това не е история за позитивното мислене

Когато нямаш идея как да започнеш, просто започни. Ако ще да е понеделник. Още преди Мария да ви го говори, се беше започнало. Историята на днешното днес. Така както аз я виждам през очилата на моята гледна точка. От вас зависи как ще я прочетете. Тя е само за хора с безпорядъчна логика. Пригответе си кафе, но както го обичате, не както трябва. Настанете се удобно.

СТАРТ.

Филмът на новия ден е. Например вторник, че понеделникът ще започне да киха от толкова много споменаване. Бедничкият понеделник, ако знаеше, колко много хора го мразят. А ако човек знаеше, колко го ненавиждаше понеделника.

СТОП.

Отначало. Та, вторник е, ама на него хич не му е до теб, пък и на теб не ти е до него – чаровна споделеност от ежедневен характер с дъх на инерция. Слънцето се разхожда по ръба на чашата ти с кафе без захар и се оглежда в недоспалото ти изражение и докато трябва, е време…

Любопитно!

Един час делнична сутрин обикновено е приблизително равен на 14 минути.

„Мария ви го говори”

Трябва да тръгваш за работа. Излизаш. Трябва да шофираш по разбитите улици. Трябва да чакаш в задръстването. Трябва да намериш място за паркиране. Трябва да си сложиш зрялата професионална уравновесена физиономия. После трябва да се усмихваш на клиентите, защото трябва да покриеш таргетите. Трябва да излезеш в обедна почивка.

ПАУЗА.

-          Здравей, как си?

-          Добре съм, ти как си?

-          Добре.

Дали? Надали. Ако животът беше математика, то средно аритметичното на действителното ми състояние представлява функция от гледната ми точка върху глобалните обстоятелства, която е приблизително равна на добре цяло и долу-горе в период. Опитай да го начертаеш върху координатната система на любопитния от горните редове. Не става. И в този безпорядък от мисли. Ако те питат как си, винаги отговаряй, че си добре, защото и без това никой не го интересува как си. Добре де, повечето не ги интересува. Хората, които ги е грижа наистина, питат по друг начин. Просто не питат. Ще ги познаете.

Помниш ли, до къде стигна. Аз ще ти припомня. Стигна до там, че си тръгнал нанякъде по път, който не води никъде, но за да стигнеш все пак трябва да минеш. Трябваше да приключиш работния ден и след това трябва да напазаруваш за вечеря. Трябва да си приготвиш нещо за ядене. Трябва да си легнеш рано, защото утре трябва да станеш рано. И ще е сряда и на теб няма да ти е до срядата и на срядата няма да й е до теб и т.н. Познато ли ти е?

Ако отговорът е позитивен, честито! Ти си хамстер и тичаш по лентата на филма „Трябва и т.н.”. И за да не се стига до там да го гледаш в четвъртък пак просто седни на друг стол, от който ще виждаш по-добре, как слънцето ти се усмихва на повърхността на чашата ти с кафе и те кани  на разходка до работа. Трафикът ти пожелава успешен ден през любимата ти песен, бюрото е препълнено, толът е неудобен, но пък wallpaper-ът е върхът, а клиентите… Кой ти говори за клиентите, време е за обедна почивка.

-          Здравей, как си?

-          Добре съм, ти как си?

-          Добре.

Но си добре, не защото трябва, а защото си добре.По-хубаво е да гледаш от това място, нали?

Просто си пий кафето, както го обичаш. И тук въобще не става дума за кафето.

Докато се опитваш да запълниш кръгчето с квадратче, мозайката никога няма да пасне!

ЗАЩОТО ТАКА МИ ХАРЕСВА, НЕ ЗАЩОТО ТАКА ТРЯБВА

или как се готви щастие

Как се готви щастие? Слагам от малките неща. На фреша сутрин слагам малко свежа мента, а на кафето добавям мляко. На сладкишите винаги слагам повече захар, за да са по-сладки, а на баницата повече масло, за да е по-хрупкава. Моята мусаката е без заливка. Когато се прибера вкъщи и правя кафето на мама, винаги ми казва, че моето е по-вкусно. Вероятно е права, защото го приготвям точно така, както го обича. На книгите добавям ароматна свещ, а на чая – една супена лъжица мед. Любимият ми шоколад е черен с ядки и най-обичам да си го изяждам сама. Масата във всекидневната подправям с лалета, страха - с песен, тъгата - с проза.. а самотата – с поеми. Гледам да не предозирам с тривиалност. Когато съм щастлива.... Щастлива съм, когато съм щастлива и ми личи. Чарът на бюрото ми е в подредения привкус с щипка хаос за украса. На съобщенията слагам усмивки, а при имейлите точно по ръба на досадата прибавям шеговито-неинформативни послеписи, между три и седем броя за щастие. Така обичам. Обичам да съм навреме, затова рядко закъснявам, да не кажа никога. Ако се случи, то ще е нарочно. Обичам да започвам диета на странни дати, като 4, 13, 14, 28 – обикновено – винаги от утре. Не обичам кръглите числа, затова ако трябва да стана в осем, нагласям алармата за осем и четири. Нито прекалено късно, нито прекалено рано и спя с 4 минути повече. Ям десерта преди основното. Връщам се на хубавите моменти в книгите или филмите. Обичам да пея в банята и в кухнята също, и в хола, случвало се е и в спалнята. Слагам по-малко сол, за да усетя истинския вкус. Понякога не се получава. На какаото добавям ванилия, на салатата с цвекло – орехи, а на зелената салата – грейпфрут. Обичам да говоря на децата все едно са възрастни, да се гримирам така, че да не личи, че съм гримирана и като цяло да оставям на всичко по нещо от себе си, защото моят начин е да правя нещата по моя начин и така ми харесва. 

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО

Малко ми е пребледняло пред очите -

без начало, небе ми е заключението.

Затворих си прозорците, барабар с вратите,

нямам ключ и това е положението.

Стоя в центъра на вселената, върти ми се свят,

а светът ми е тръгнал малко по течението.

Поемата маха от отсрещния бряг,

нямам лодка и това е положението.

Задъхват се буквите и знаците даже.

Нещо застреля вдъхновението.

Какво обаче, не мога да кажа,

нямам думи и това е положението.

Нова година със стари багажи,

новият план с бръчки в значението.

Ново начало седи на паважа,

чака човек и това е положението.

Човекът се спря и от тежката чанта

извади наивност и в някои доверието.

Сложи надежда и сила за панта,

oтвори вратата и това е положението.

И така изведнъж за ръката ме хвана

мотивът за пътя и с него решението

за вървежа напред. Това ми остана-

намерих друг смисъл и това е положението.

Не пия вече горещ шоколад,

онази неделя оправи си зрението.

Онзи петък влезе в антракт,

четвъртък е и това е положението.

Накрая напомням, да не забравиш:

Не е важно какво е заключението,

а какво си взел и какво ще оставиш

по пътя, точка и това е положението.

Не е важно с какъв номер ще играеш в цирка на живота, важното е да мине номерът!

И МИМЧО СТАВА ТЕЛЕНОР

или честит НОВ ден

Кой ви каза, че само в понеделник се започвало диета
и през зимата не мога да си хапвам сладолед.
Отдавна не се връзвам на тези таркалета.
Пропуква се теорията, върви по тънък лед.

Я се пробвай да започнеш нещо в неделя.
Продъни се небето, ама другия път.
Небето няма дъно и земя ще си намериш,
решиш ли, клишетата не могат да те спрат.

Кой каза, че трябва да си лягаш рано
и вечерята ти да е винаги гурме...
Мълчание в многоточие ще кажа само -
яде ми се с пръсти и така ми е добре.

Времето дойде да разкрия вече смисъла:
Щастието не е вещ и не може да е човек!
Това и друг път май съм ви го писала -
щастието е, как виждаш нещата около теб.

А аз виждам живота така:
ще падна, после ще се изправя,
ще се поправя, когато сгреша.
Ще го напиша, за да не забравя -
напред винаги с хъс и душа.

А по въпроса за новия ден,
аз откога ви повтарям отчаяно,
че мотивът е в теб, а не в него/нея, мен
и че всеки ден е едно ново начало.

Колкото по-умна е една технология, толкова по-бъгава* е тя. Така е и с хората!

*бъгав - признак на проява на проблемно поведение извън рамките на нормалното функциониране.

Нашата тухла в гърлото си е най-тежка. Толкова мъчна е нашата мъка, като в цитат на Йовков, и сякаш е много по-лесно да се обърнем, когато на другия мъката усетим твърде трудна за усещане. П.П. Честит НОВ ден за размисъл!

ПРЕДИЗВИКВАМ ТЕ

Предизвиквам всеки, да се почувства предизвикан. Какво ще стане, ако един ден не мислиш какво нямаш, какво не си и какво не е, а се почувстваш добре по default?! Хубаво е, нали? Това, което виждаш, е новата ти гледна точка, а това, което чувстваш, е чистото щастие. Предизвиквам те ... и така, между това, другото и онова, честит ДЕКЕМВРИ! 

Не е важен толкова крайният резултат, колкото пътят до него. Нищо не те учи така, както вървежът. Нито успехът, нито провалът - просто пътят до тях.

В интерес на истината истината е в интереса!

Маркетинговият трик на живота е да не приемаш нищо твърде лично, никого твърде лично. Нещо се случва и се забравя, хората идват и си отиват.

- Всеки ден срещаме разочарованието. И аз го срещам. Днес то беше красиви очи, които гледаха в тротоара и лъжеха, че не виждат. Да, днес разочарованието беше човек, който просто си отмина.
- И как успяваш?
- Какво?
- Как успяваш, да останеш ти, без да позволяваш разочарованието да се отпечатва на лицето ти?
- Гледам го право в очите и го карам да свежда глава!

ПОНЕДЕЛНИШКА ПАНИКА

Жив е той, жив е на масата в хола.
Лаптопът мисли, бръмчи и пъшка.
По цял ден през сълзи се моля,
но заяжда се с мен, дори да се тръшкам.

Не мога с него на глава да изляза
И уорда едвам зарежда даже.
А когато в браузъра вляза,
понякога нищо не иска да покаже.

Знам, че го товаря с програми разни,
но това не е повод да ме дразни.
Внимавам му много и в подобна ситуация,
очаквам насрещна такава престация.
А той се изключва, изморява се бързо
и на мили приказки хич не се връзва.

Ще го подложа на релаксация малка,
пък дано се съвземе.
Без него изпадам в положение жалко,
а не ми остава никакво време.

Ще броя до двайсет, вдишвам.
Рестартирам, след това издишвам.
Зарежда се системата,операционна
и се залавяме за задача бойна.
От Delphi не разбираме, това е ясно
и CRM-a нещо не ни блазни,
но поне да закърпим, замажем нещата,
да не нагазим сесийно с двата крака.