КАК СИ? ДОБРЕ ЦЯЛО И ДОЛУ ГОРЕ В ПЕРИОД

Баба казва: „Като махнем лошото сме добре.”

това не е история за позитивното мислене

Когато нямаш идея как да започнеш, просто започни. Ако ще да е понеделник. Още преди Мария да ви го говори, се беше започнало. Историята на днешното днес. Така както аз я виждам през очилата на моята гледна точка. От вас зависи как ще я прочетете. Тя е само за хора с безпорядъчна логика. Пригответе си кафе, но както го обичате, не както трябва. Настанете се удобно.

СТАРТ.

Филмът на новия ден е. Например вторник, че понеделникът ще започне да киха от толкова много споменаване. Бедничкият понеделник, ако знаеше, колко много хора го мразят. А ако човек знаеше, колко го ненавиждаше понеделника.

СТОП.

Отначало. Та, вторник е, ама на него хич не му е до теб, пък и на теб не ти е до него – чаровна споделеност от ежедневен характер с дъх на инерция. Слънцето се разхожда по ръба на чашата ти с кафе без захар и се оглежда в недоспалото ти изражение и докато трябва, е време…

Любопитно!

Един час делнична сутрин обикновено е приблизително равен на 14 минути.

„Мария ви го говори”

Трябва да тръгваш за работа. Излизаш. Трябва да шофираш по разбитите улици. Трябва да чакаш в задръстването. Трябва да намериш място за паркиране. Трябва да си сложиш зрялата професионална уравновесена физиономия. После трябва да се усмихваш на клиентите, защото трябва да покриеш таргетите. Трябва да излезеш в обедна почивка.

ПАУЗА.

-          Здравей, как си?

-          Добре съм, ти как си?

-          Добре.

Дали? Надали. Ако животът беше математика, то средно аритметичното на действителното ми състояние представлява функция от гледната ми точка върху глобалните обстоятелства, която е приблизително равна на добре цяло и долу-горе в период. Опитай да го начертаеш върху координатната система на любопитния от горните редове. Не става. И в този безпорядък от мисли. Ако те питат как си, винаги отговаряй, че си добре, защото и без това никой не го интересува как си. Добре де, повечето не ги интересува. Хората, които ги е грижа наистина, питат по друг начин. Просто не питат. Ще ги познаете.

Помниш ли, до къде стигна. Аз ще ти припомня. Стигна до там, че си тръгнал нанякъде по път, който не води никъде, но за да стигнеш все пак трябва да минеш. Трябваше да приключиш работния ден и след това трябва да напазаруваш за вечеря. Трябва да си приготвиш нещо за ядене. Трябва да си легнеш рано, защото утре трябва да станеш рано. И ще е сряда и на теб няма да ти е до срядата и на срядата няма да й е до теб и т.н. Познато ли ти е?

Ако отговорът е позитивен, честито! Ти си хамстер и тичаш по лентата на филма „Трябва и т.н.”. И за да не се стига до там да го гледаш в четвъртък пак просто седни на друг стол, от който ще виждаш по-добре, как слънцето ти се усмихва на повърхността на чашата ти с кафе и те кани  на разходка до работа. Трафикът ти пожелава успешен ден през любимата ти песен, бюрото е препълнено, толът е неудобен, но пък wallpaper-ът е върхът, а клиентите… Кой ти говори за клиентите, време е за обедна почивка.

-          Здравей, как си?

-          Добре съм, ти как си?

-          Добре.

Но си добре, не защото трябва, а защото си добре.По-хубаво е да гледаш от това място, нали?

Просто си пий кафето, както го обичаш. И тук въобще не става дума за кафето.