Превърнах се в капчици от дъжд,
затова вали, вали непреодолимо.
Искам да измия, но ме лъже
времето не е лято – чиста зима.
Облаците натежали са от тъга.
Гърми им се, а чадърите до един не се отварят.
Няма сламки, щом тъгата е вина.
Прошка - най-нещастният удавник.
Заприличах на мокър тротоар.
Минават всички с калните обувки.
Кръстовище съм, малка спирка, светофар,
локва, смачкан вестник, недомлъвка...
Превърнах се в капчици от дъжд,
защото да валя ми е необходимо.
Как времето ще спре да лъже
без валежи, без да изчисти, без да мине.
No comments:
Post a Comment