на някаква таблица в пет следобед...
На тротоара пролетта си пие кафето,
а една секретарка поглежда назад.
Когато валеше така от необходимост
и писа сама и все непрочетена,
когато морето повярва наивно,
че ще залепи всичките си тъжни парчета.
Въздухът сега мирише някак различно,
слънцето е заспало в сиво-бял облак.
Някой се е заслушал в една романтична
песен от радиото на щастливия вторник.
Много ми се смее и външно, и вътрешно
и ми се влюбва във всичкото това непознато.
Бързам да обичам, така ми е завършено,
както зимата бърза да стигне до лятото.
Денят си рисува с цветни боички
и прави по-ярка всяка минута.
Сваля на всичките думи кавичките
и ги прави наистина и абсолютни.
И така между цифрите на онази таблица
мислите ми вървят отвънка-навътре
и ми пишат нещо на днешната страница:
„Включи пак усмивка в графика утре!”
Мария Тодорова
На тротоара пролетта си пие кафето,
а една секретарка поглежда назад.
Когато валеше така от необходимост
и писа сама и все непрочетена,
когато морето повярва наивно,
че ще залепи всичките си тъжни парчета.
Въздухът сега мирише някак различно,
слънцето е заспало в сиво-бял облак.
Някой се е заслушал в една романтична
песен от радиото на щастливия вторник.
Много ми се смее и външно, и вътрешно
и ми се влюбва във всичкото това непознато.
Бързам да обичам, така ми е завършено,
както зимата бърза да стигне до лятото.
Денят си рисува с цветни боички
и прави по-ярка всяка минута.
Сваля на всичките думи кавичките
и ги прави наистина и абсолютни.
И така между цифрите на онази таблица
мислите ми вървят отвънка-навътре
и ми пишат нещо на днешната страница:
„Включи пак усмивка в графика утре!”
Мария Тодорова
No comments:
Post a Comment