Не
ми казвай, че ме обичаш.
Знаеш
ли колко думи съм прочела.
Стига
ми как сутрин ми се усмихваш,
мечтите
ми, чаша чай и едно хвърчило,
летящо
в небе от вдъхновение
над
дъха на влюбените светофари,
но
никой от тях не свети в червено,
какъв
ли е цветът на топлината?
Не
ми казвай, че ме обичаш.
Стигат
ми ръце – печат от чувства.
Пазя
си ги в джобчето отляво,
когато
ми е мъчно да ми тупкат.
Независимо
колко си далече,
независимо,
че понякога те отричам,
никога
не казвай, че ме обичаш,
а просто
само тихичко ме обичай.
