Мария се пише: November 2018

Tuesday, November 20, 2018

МОЖЕ ЛИ ДА МИ Е ВЛЮБЕНО НОЕМВРИ

Може ли да ми е влюбено ноември?
Обещавам думите ми да са тихи,
много, много тихи.
Дотежаха ми онези от септември,
затова ще обичам пак така в стихове.
Този път имаш честната ми дума,
че няма да те водя по-далеч от тези редове.
Мислиш ли, че нещо ще ти струва,
ако останеш само мъничко…
… ей така, заради мен.
Ти просто ще си пулсът, който тупка вляво,
когато вървя по усмихнатите тротоари,
когато нарочно закъснявам за работа
или чакам зеленото на светофра.
Когато отивам до магазина,
за да си купя още плодове
и забравя какво трябваше да взема,
мен въобще ме няма тук…
…мм, не, въобще.
Може да ме срещнеш в някой сън,
но само ако искаш да се случа.
Затвори очи, аз съм там в думите,
които в спомени заключих.
Затова ми е влюбено и ноември,
защото обичам да те обичам в този стих.
И защото обещах да си тръгна навреме,
накрая няма ме, не ме е имало, не ме търси!

Friday, November 9, 2018

ИГРА НА ЕГО

Ще се оставя да съм малката ти тайна,
която толкова те е страх да си признаеш.
Ще си стоя тихо и ще те усмихвам само,
точно когато си мислиш, че не зная.
Ще ти позволя да съм трепет,
цяла фраза в любимата ти песен.
Tова е твоята игра на его,
аз просто ти се случвам и изчезвам.
Не се плаши, няма да те издам,
защото ако съм истина, ще стана на парчета.
Предпочитам да си остана просто там,
но да съм цяла, дълбоко скрита в сърцето ти.
Остави така, всичко друго е излишно,
тази тайна на никого няма да я дам,
ако ти не си признаеш всичко,
и аз няма да призная, че я знам.