Точно, когато градът заспи,
небето облича най-тъмната си рокля,
но този път не беше със звезди.
Май на звездите им мина модата?!
Само луната гордо се люлее
и се усмихва през прозореца ехидно.
Преструва се, че спира времето,
събира в шепи всичките ми мигове
и ги превръща заедно с мен в летен вятър.
Ще ме пуснеш ли, докато градът спи все още?
Едно момиче заговорничи с луната
и иска да ти пожелае лека нощ.
Мария се пише
но този път не беше със звезди.
Май на звездите им мина модата?!
Само луната гордо се люлее
и се усмихва през прозореца ехидно.
Преструва се, че спира времето,
събира в шепи всичките ми мигове
и ги превръща заедно с мен в летен вятър.
Ще ме пуснеш ли, докато градът спи все още?
Едно момиче заговорничи с луната
и иска да ти пожелае лека нощ.
Мария се пише