КАКВО СА ДУМИТЕ ?!

езикът на нашите избори

Думите понякога са тъги на точка в края на изречението,
която плаче в многоточия…
…от недоизказване, непрочитане или премълчаване.
Понякога не стигат навреме, мълчат
или попадат в сбъркан словоред.
Заради това могат да болят,
да са его, да рушат и да чупят на парчета
твоето значение.

Но аз предпочитам думите ми да са обич,
смисъл, чисто бели, убежище, дом;
топъл чай, шал през ноември,
аромат на юни, преплетени ръце
или очакване да цъфне липата под терасата.

Понякога думите ми са тайна
в ъгълчето на разсеяната ми усмивка,
но винаги казват всичко,
дори когато ги крия между редовете.
Защото аз съм думите си.
И не ме е страх да ме прочитате –
така си почивам в очите ви,
когато се изморя от неразказани истории.

Думите ми понякога са скривалище,
удобните ми обувки за тичане,
моето бягство от себе си към себе си.
Думите са търсене,
живот, апетитът ми за щастие,
избор да обичам…
А аз обичам като пиша нeпрекъснато другия
с надежда да (ме) намери.
Затова бъдете думите си
и не забравяйте да се изричате всеки ден
на езика на вашите избори.
Защото не знаете чия точна дума „обич“ сте
за някого, който е забравил как се пише "обичам те“.

Мария