КАКВО ДА ПРАВИМ С ЛОШИТЕ ДНИ

Когато тръгнеш, пътуването обикновено е точно една цяла вечност. И вчера така: едно пътуване беше една вечност, а вечността – приблизително 6 часа преминаване с времето в пространството.

В автобуса миришеше на хората, а хората миришат на днес от миналите дни – понякога хубаво, понякога лошо. Явно вчера е бил един от тези лошите дни за повечето.

Призля ми разбира се – нещо беше легнало на гърдите ми и ме задушаваше. Не е като да не се е случвало и преди. Уж въздух, ама на парчета – гъсти и тежки. Всичко се движеше, всичко се чуваше по отделно. Беше обстоятелствен безпорядък, дето те кара да се усещаш налудничаво. Какво е чувството за луд? Чувството на един луд за луд е оксиморон – докато бързината се движеше бавно се случваше мократа сухота в топлия студ и сякаш цветна безцветност изпълваше нощния ден...

Вчера беше, сега е днес. А то, днешното е седнало само, сред толкова много хора на масичка за двама. Там, където си чуваш мислите за мислите на другите. Социална асоциалност в един софийски МОЛ – фабрика за прози с разнообразен характер. Настоящата е за срещите и хората.

И докато обядът ми се отразяваше на повърхността на чаша зелен чай с мед, срещнах няколко човека – човекът в обедна почивка, човек с неговия човек, човек със самотата си, човек с детето си, човек с проблеми, човек в рутина, един малък човек, един голям човек, човек в безгрижие, гладен човек, жаден човек, един, който идва, друг, който си отива, човек с така нататък и аз – човекът, който пише за другите хора.

И те като онзи лош ден преминаха през мен и ми оставиха за спомен отговори: Ако един лош ден  е цяла вечност,  то тя ще трае само няколко часа. А какво да правим с лошите дни? Пътуваме през тях, взимаме отговори по пътя, докато стигнем до новия ден. Колко да е едно пътуване  - точно колкото една цяла вечност.

НАРЪЧНИК ПО ТРЪГВАНЕ НА ЕДНО КОШЧЕ

Преля. Кошчето. И не е в това проблемът. Проблемът е, че от някои боклуци ми тежи. Щото ме е грижа, толкова, че чак не ми се говори правописно. Ако животът беше уравнение, щях да го реша, защото съм добра по математика. Но не е. И добре, че. Представяш ли си да го бях решила. Апокалипсис. Няма значение, животът не е точна наука, затова сега, докато ям изгорелите си пуканки, си стягам багажа. Пак ще се въобразяваме в търсачи. Защо веднъж търсеното не ни намери?! Бииип, изтече времето за отговор на този въпрос.

Следващия. А той е: какво да сложим в сака? Между другото съм сама. Време е да попеем. Песен, която не знаем. Някоя нова. Готово и сакът пак си идва на думата. Изглежда не може да побере необходимото, а необходимото е НЕ, МОГА и СЪМ. Да, така ги правят днешните сакове – да не могат да поберат и един нов ден. Тежичко ми дойде нещо, ама ще си го нося така. Може някой по пътя да помогне. Ако не, здраве да е. Въпреки че точно в момента здравето го боли гърлото. Ама пък пеенето ми се получава. Уж, ама не баш. Бях, каквото съм била, сега СЪМ, МОГА и казвам НЕ, почти.

Това с чувствата е много прецакано и глупаво на всичкото отгоре, един щастлив край не може да измисли, пък не е най-сложното нещо на света. Понякога не е за издържане цялата работа. Прекалено трезва съм за такива неща. Както и да е. Май това е всичко. Само да не забравя нещо... А, да, забравих да забравя...

Тръгвам. А боклукът съм го събрала в една папка с прози. Спокойно, не съм казвала на никого, скрила съм го между редовете, а вместо кошче съм оставила торби за смет. По-лекичко е някак.

НЕИЗПРАТЕНО

Нямам смелост да призная на глас,

затова тихичко ще го изсричам

в неизпратено писмо, затова как аз

не съм влюбена, просто обичам.

Това е всичко. Защо е така, не знам,

защо си ти, дори и не питам.

Просто знай, че аз съм там,

и още някой те прочита.

Потърси ме в преспапието на стелажа,

ще заключвам тайните ти в мен

и на никого нищичко няма да кажа

и днес, и утре, и вдругиден.

Аз съм ти писала и преди,

но с други фрази на същото чувство.

Че не ми пишеш, не ме боли - 

боли, когато е безмълвно и пусто.

И преди да е станало твърде романтично,

няма да влизам повече при теб.

За мен не е никак привично

да стоя на прага на този сюжет.

Затова оставям отворена вратата,

ще стоя от другата страна.

Ще съм си отключила душата

и ще пиша неизпратени писма.

ЧЕСТИТ НОВ ДЕН, РОЖДЕН

Подарявам ти кибритена кутийка

и колело, ама на хартийка.

Карай все към позитивното

и драскай клечка на противното.

Стягай пафтите превозно,

че подрусва сериозно

по пътя към върха напред

от А до Б в този ред.

Винаги носи в чантата

твоя прочит на поантата.

Не се заключвай в чуждо мнение,

нагоре и само с дръзновение.

Животът е проза с многоточие,

пиши я смело, силно и прочие.

Или пък е дълго, пъргаво хорце,

играй го с двата крака и с две ръце.

Пожелавам ти здраве, сила и една гайка -

затегни за щастие, запетайка,

за всеки случай като орисване

с пълно право на дописване.

Май приключих с изложението,

влизам пряко в заключението.

И да не ти дреме на скарпината,

че не ми е в ритъм римата.

Важно е желанието,

с което пиша пожеланието.

Честит НОВ ден!

С обич от всички Мимчо в мен! ;)

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО

Малко ми е пребледняло пред очите -

без начало, небе ми е заключението.

Затворих си прозорците, барабар с вратите,

нямам ключ и това е положението.

Стоя в центъра на вселената, върти ми се свят,

а светът ми е тръгнал малко по течението.

Поемата маха от отсрещния бряг,

нямам лодка и това е положението.

Задъхват се буквите и знаците даже.

Нещо застреля вдъхновението.

Какво обаче, не мога да кажа,

нямам думи и това е положението.

Нова година със стари багажи,

новият план с бръчки в значението.

Ново начало седи на паважа,

чака човек и това е положението.

Човекът се спря и от тежката чанта

извади наивност и в някои доверието.

Сложи надежда и сила за панта,

oтвори вратата и това е положението.

И така изведнъж за ръката ме хвана

мотивът за пътя и с него решението

за вървежа напред. Това ми остана-

намерих друг смисъл и това е положението.

Не пия вече горещ шоколад,

онази неделя оправи си зрението.

Онзи петък влезе в антракт,

четвъртък е и това е положението.

Накрая напомням, да не забравиш:

Не е важно какво е заключението,

а какво си взел и какво ще оставиш

по пътя, точка и това е положението.