КЪДЕ Е ЛЯТОТО

Обичах на петъка горещия шоколад.
От книгата ми остана чувство за красиво.
Обичах да си мисля за съботата как
ще ме гушне в одеялце и ще ме приспива.
Обичах да се срещам тайно с морето,
подведе ме за бъденето по-напред.
Помня, че се срещахме тайно там, където
сипа ми в чаша мидички с късмет.
Обичах спомените си в рапани да събирам,
напомнят ми за един ноемврийски листопад.
Мечти на пясък още си намирам,
нови си измислям. Мечтая пак и пак...
„Къде е лятото?“ - попитало морето.
Мъчно му е много, как можело така -
студът да разбие на слънцето сърцето
и да остави без лъчи самичка пролетта.

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

В прозата има продуктово позициониране

Вървях следобеда на един уикенд по пътя. Знаете го този път..този, който води до никъде, ама трябва да минеш по него, за да стигнеш някъде. Та, вървях си по пътя, а лошото време ми се радваше и така до един светофар, където се засякох с един смисъл на живота, който чакаше да светне зелено. Младостта му говореше, но никак не му отиваше.

„Искам да мине времето. Искам да идва вече рождения ми ден и да си получа iPhone-а. Искам да се снимам и да споделям с приятелите си. Искам да съм нормален човек. Не с някаква Nokia”.

Из „Терзанията на една кльощава тийнеджърка“

........................................................................................................................

Учудих се. Замислих се. Проверих колко е часът на телефона,между онова другото и това, случайно неслучайно телефонът ми е Nokia. Усмихнах се. Светна зелено. Пресякох. В този ред, радвах се на лошото време, а зад гърба ми остана онзи "смисъл на живота". Да...така един „ненормален човек“ просто си продължи следобеда на един уикенд напред по пътя за някъде и му беше добре, защото знаеше, че тръгна от никъде, пресече и стигна

НЕ МИ СЕ ПИШЕ

Не ми се пишат повече писма,
защото вече всичко си написах.
За щастието, тъгата и онова,
което уж любов е, но е липса.
Не ми се пише повече така -
непрочетено и някак неразбрано.
Искам само да си легна и да спя,
и да спя, и да не мисля, и да забравя.
...................................................
Измориха ми се думите, ще спра
да чуя тишината как ме диша.
Не ме чети, няма ме, мълча -
просто повече не ми се пише!

Докато се опитваш да запълниш кръгчето с квадратче, мозайката никога няма да пасне!

ЗАЩОТО ТАКА МИ ХАРЕСВА, НЕ ЗАЩОТО ТАКА ТРЯБВА

или как се готви щастие

Как се готви щастие? Слагам от малките неща. На фреша сутрин слагам малко свежа мента, а на кафето добавям мляко. На сладкишите винаги слагам повече захар, за да са по-сладки, а на баницата повече масло, за да е по-хрупкава. Моята мусаката е без заливка. Когато се прибера вкъщи и правя кафето на мама, винаги ми казва, че моето е по-вкусно. Вероятно е права, защото го приготвям точно така, както го обича. На книгите добавям ароматна свещ, а на чая – една супена лъжица мед. Любимият ми шоколад е черен с ядки и най-обичам да си го изяждам сама. Масата във всекидневната подправям с лалета, страха - с песен, тъгата - с проза.. а самотата – с поеми. Гледам да не предозирам с тривиалност. Когато съм щастлива.... Щастлива съм, когато съм щастлива и ми личи. Чарът на бюрото ми е в подредения привкус с щипка хаос за украса. На съобщенията слагам усмивки, а при имейлите точно по ръба на досадата прибавям шеговито-неинформативни послеписи, между три и седем броя за щастие. Така обичам. Обичам да съм навреме, затова рядко закъснявам, да не кажа никога. Ако се случи, то ще е нарочно. Обичам да започвам диета на странни дати, като 4, 13, 14, 28 – обикновено – винаги от утре. Не обичам кръглите числа, затова ако трябва да стана в осем, нагласям алармата за осем и четири. Нито прекалено късно, нито прекалено рано и спя с 4 минути повече. Ям десерта преди основното. Връщам се на хубавите моменти в книгите или филмите. Обичам да пея в банята и в кухнята също, и в хола, случвало се е и в спалнята. Слагам по-малко сол, за да усетя истинския вкус. Понякога не се получава. На какаото добавям ванилия, на салатата с цвекло – орехи, а на зелената салата – грейпфрут. Обичам да говоря на децата все едно са възрастни, да се гримирам така, че да не личи, че съм гримирана и като цяло да оставям на всичко по нещо от себе си, защото моят начин е да правя нещата по моя начин и така ми харесва.