ЗАРАДИ ТЕБ 

Заради теб ставам сутрин и не ми е криво, че е тъмно навън. Заради теб ставам сутрин и не

усещам, че е мрачно, дъждовно, заснежено, студено, мъгливо, горещо, задушно... Аз съм в твоя сезон. Усмивката ти е моята пролет, начинът, по който ме гледаш е топлата ми есен, прегръдките ти са слънчево лято, а начинът, по който ме докосваш са като снежинките на първия сняг по лицето ми.

Заради теб си лягам вечер със сърце, изпълнено с лъчи и мелодия на любима песен. Заради теб си лягам вечер с надежда, че утрото ще ми донесе трептенето на ново очакване.

Заради теб ми е по-сладка водата, по-сладък въздуха, по-ярко слънцето, по-синьо небето, по-чисто морето... Заради теб съм по-красива, по-усмихната, по-сияйна, по-обичаща, по-истинска, повече себе си. Заради теб цялата съм нежност. Заради теб не съм материя, а дихание, аромат... Ти си част от мен и аз съм част от теб – едно цяло. Заради теб съм съвършена. Обичам се, когато те обичам. Толкова съм жива. 

ПОНЯКОГА ЗАБРАВЯМ, ЗАТОВА СИ ГО ПИША

Понякога забравям, затова си го пиша, че страховете дебнат от ъглите на стаите и носят зловеща тишина на празна душевност, пулсираща по навик. Тихо е, празно е. Инерция. Автопилот. 23.00 часа. Горчиво кафе. Прегоряла вечеря. Изписани листове хартия. Следи от мастило.

Понякога забравям, затова си го пиша: кое е най-важното и дали си заслужава. Вечерта ми е клише. Въздухът е сух и гъст. Клепачите натежават, сънят ме обладава. Клетка по клетка... И докато пиша това, се сещам, че когато тръгвам, вървя напред с мисълта, че правя най-доброто, но се спирам, защото понякога забравям. Затова си го пиша.

И когато забравите, си го напишете, че независимо от страховете, които дебнат от ъглите на стаите и носят зловеща тишина на празна душевност, пулсираща по инерция, вие тръгвате, вървите напред, правейки най-доброто, за да си кажете накрая: Давам всичко от себе си и оставям частица аз на света. Заслужава си. Това е най-важното!