или как се готви щастие
Как се готви щастие? Слагам от малките неща. На фреша сутрин слагам малко свежа мента, а на кафето добавям мляко. На сладкишите винаги слагам повече захар, за да са по-сладки, а на баницата повече масло, за да е по-хрупкава. Моята мусаката е без заливка. Когато се прибера вкъщи и правя кафето на мама, винаги ми казва, че моето е по-вкусно. Вероятно е права, защото го приготвям точно така, както го обича. На книгите добавям ароматна свещ, а на чая – една супена лъжица мед. Любимият ми шоколад е черен с ядки и най-обичам да си го изяждам сама. Масата във всекидневната подправям с лалета, страха - с песен, тъгата - с проза.. а самотата – с поеми. Гледам да не предозирам с тривиалност. Когато съм щастлива.... Щастлива съм, когато съм щастлива и ми личи. Чарът на бюрото ми е в подредения привкус с щипка хаос за украса. На съобщенията слагам усмивки, а при имейлите точно по ръба на досадата прибавям шеговито-неинформативни послеписи, между три и седем броя за щастие. Така обичам. Обичам да съм навреме, затова рядко закъснявам, да не кажа никога. Ако се случи, то ще е нарочно. Обичам да започвам диета на странни дати, като 4, 13, 14, 28 – обикновено – винаги от утре. Не обичам кръглите числа, затова ако трябва да стана в осем, нагласям алармата за осем и четири. Нито прекалено късно, нито прекалено рано и спя с 4 минути повече. Ям десерта преди основното. Връщам се на хубавите моменти в книгите или филмите. Обичам да пея в банята и в кухнята също, и в хола, случвало се е и в спалнята. Слагам по-малко сол, за да усетя истинския вкус. Понякога не се получава. На какаото добавям ванилия, на салатата с цвекло – орехи, а на зелената салата – грейпфрут. Обичам да говоря на децата все едно са възрастни, да се гримирам така, че да не личи, че съм гримирана и като цяло да оставям на всичко по нещо от себе си, защото моят начин е да правя нещата по моя начин и така ми харесва.
