Обичам гордостта на Стара планина

и бурното сърце на Черно море.

Както в огледало в седем Рилски езера

оглежда се синьото родно небе.

Обичам на Янтра пъргавия танц,

златния дъх на добруджанското жито,

как тихият шепот на мъдрия Балкан

разказва за героите в боевете на Шипка.

Обичам мириса на казанлъшките рози

и подбалканските лавандулови поля.

Между Марица, Тунджа и Соколица се носи

мелодия на горите от Сакар планина.

Обичам вълненията на Рада Госпожина

и Константиновия път „До Чикаго и назад“,

Петко - Славейковата „Татковина“

и на Христо Смирненски - „Цветарка“.

А пък нашето знаме най-много си го обичам

настръхвам пред неговите живи цветове

и горда българка днес се наричам - 

нося бяло – зелено – червено сърце.