Още не тръгвай. Остани съвсем мъничко...

...ей толкова мъничко, докато заспя.

Много е студено и сиво, и облачно,

не ме оставяй дъждовно сама.

Огради ме в кръгче, начертай ми квадратно,

оранжево слънчице с много лъчи.

Разкажи на тъжното време накратко,

как внезапно в съня ми ще спре да вали.

Но прегръдка не стига, заключи ме в ръцете си

и остави ключа в онова чекмедженце.

Когато си тръгваш провери в сърцето си,

оставих от моето голямо парченце.

Не ми го чупи в бележки за сбогом,

пази ми го тихо и свидно, и здраво.

При теб да си тупка се чувства удобно

и аз пазя твоето да ми тупка отляво.

Така че не тръгвай, подръж ме за мъничко...

...ей толкава мъничко, докато заспя.

Ръцете ти правят съня ми безоблачен - 

знам, че съм с теб и не съм сама.