ДОБРЕ, ЧЕ МИ Е ВЛЮБЕНО СЕПТЕМВРИ

Добре, че ми е влюбено септември,

да напиша колко много ми се обича.

Как не искам да съм все навреме

и без това надеждите не тичат,

а летят...

с въздишките на едно момиче,

което тихичко си беше тръгнало,

за да подреди дъжда и не отрече,

че така й стана още по-разхвърляно.

Но добре, че ми е влюбено септември,

да си спомни петъкът за някого.

Oткраднах си от него вдъхновение -

топло чувство. Споко, без очакване.

Скрих си в песента от радиото

„евтините трепети”  за спомен

и така ми е усмихнато и шарено - 

прозорецът на сърцето ми е отворен.

Не за друго, ами вратата е заключена,

загубих си ключа при едно отричане.

Намери ми го, да търся съм се отучила,

няма страшно и октомври ще обичам.

Мария Тодорова

ПЕТЪК В СЛЕДОБЕДНАТА ПОЧИВКА

Петък в следобедната почивка.
Една открадната усмивка.
Една нарочна среща.
Разговор за стари вещи.
Чувствата са вече в рима.
Много мисли си заминаха.
Много думи измълчани.
Чудя се, дали да остана.
Нито вънка, нито вътре -
на прага съм на ново тръгване
от някого, към другиго със себе си
по пътища, пътеки, жп прелези.
Пускам си мечтите нависоко,
лети им се в някаква посока.
Обаче ми отрязаха крилата.
Май имах чифт резервни в душата ми.
Ще ги потърся зад старата надежда,
ще ги закърпя с по-шарени копнежи,
ще ги почистя от праха преди,
ще са слънчеви, няма да вали.
Бурите си ще скрия в шкафа
и ще те хвана здраво за ръката.
Ще те заведа накрая на сърцето ми,
там някъде между редовете в стих.
Ще ми подреждаш чувствата в рима,
затова ще остана, няма да замина.
И по време на нарочната ни среща
ще забравим за старите ни вещи
и ще ти подарявам ново чувство с усмивка
всеки петък в следобедната ми почивка.

Мария Тодорова