Добре, че ми е влюбено септември,
да напиша колко много ми се обича.
Как не искам да съм все навреме
и без това надеждите не тичат,
а летят...
с въздишките на едно момиче,
което тихичко си беше тръгнало,
за да подреди дъжда и не отрече,
че така й стана още по-разхвърляно.
Но добре, че ми е влюбено септември,
да си спомни петъкът за някого.
Oткраднах си от него вдъхновение -
топло чувство. Споко, без очакване.
Скрих си в песента от радиото
„евтините трепети” за
спомен
и така ми е усмихнато и шарено -
прозорецът на сърцето ми е отворен.
Не за друго, ами вратата е заключена,
загубих си ключа при едно отричане.
Намери ми го, да търся съм се отучила,
няма страшно и октомври ще обичам.
Мария Тодорова
No comments:
Post a Comment