Добре, че ми е влюбено и декември.
Пак ще пиша за едно обичане.
И колкото и да не стигам времето,
надеждата ми все не се е натичала,
а винаги лети с копнежа
на онова неуморно мечтаещо момиче,
то не страда вече от валежи -
измори се да се прави, че не обича.
Ех, добре, че ми е влюбено и декември!
За теб си спомням, щом спомням си за някого.
Още си ме топли от септември
онова вдъхновение без очакване.
А „евтините трепети” от радиото,
останаха си някъде в спомена.
Вече са студени и позабравени,
но сърцето ми е все така отворено.
No comments:
Post a Comment