ДОБРЕ, ЧЕ МИ Е ВЛЮБЕНО И ЯНУАРИ

Добре, че ми е влюбено и януари,

търся в любовта онова клише -

да обичам просто, да е леко и това е.

Сега имам нужда да обичам теб.

Да ми бъдеш топличко убежище

и да криеш в шепи лошото ми време.

Знаеш ли, че ти пращам всеки ден

тайно смелост да ме вземеш

ей, там  в джобчето ти в ляво,

където тупкат най-съкровените мечти.

Без да преча, ще си бълбукам само

и ще ти подарявам скришом всеки миг.

Събрала съм ти слънце между редовете -

не се препъвай в мрачни изречения!

Ще ме познаеш по чувството, което

спира те до моето значение.

Не ми го връщай по ледени снежинки,

аз така или иначе съм ти го подарила.

Да си имаш смисъл в студа навънка,

ако не е твоят, тогава ще си отида.

Но ще се загубя,

потърси ме някъде от септември.

Последно бях в едно неочакване от някого.

После го обичах и декември

през „евтините трепети” от радиото.

Сега добре, че ми е влюбено и януари,

но не ми се обича повече в поеми.

Хайде да е наистина февруари!

Искаш ли?

Ако да, моля те, бъди навреме.

Мария Тодорова