НЯМА ШАНС ДА СЕ ВЛЮБЯ И ФЕВРУАРИ

Днес ще изиграя Вселената,

защото планирах най-големия си провал.

Затова не си направих упражненията

и кафето ми този път не изкипя.

Не поканих на закуска никого,

февруари не иска да е споделен.

Не му се влюбва вече никога.

Само му се обича...Не! Чак септември.

Сега ще си забравя малко римата

на път за работа, на онзи светофар.

Точно между червеното и зеленото

оставих всичко дотежало.

Разхвърлях онези точки и запетайки,

защото ми омръзна да подреждам правописно.

Пресякох и не се обърнах. Знаех, че

няма смисъл да ти се пиша,

просто няма смисъл.

Но чети ме,

все пак аз си откраднах вдъхновение

тайно от джоба ти септември.

Дължа ти поне 1 кг. значение,

рестото задръж и не бъди навреме.

Даже дори не закъснявай,

вече не съм между редовете,

но „евтините трепети” ти оставям.

Много ти благодаря, че ме прочете.

И не взимай нищо твърде на сериозно -

няма шанс да се влюбя и февруари.

За обичането не отговарям, твърде е сложно

да изиграеш Вселената, планирайки така провала.

Мария