Защо понякога ме няма...
...защото и днес не съм достатъчно.
Сърцето ми няма смелост да е голямо,
че да си признае всички недостатъци.
Студено му е и търси топлината
сред мислите на чаша чай
свило се е в думите, а душата ми е
като връхчето на на най-острата игла.
Много се убодох на страха си
от дебнещата ме вечна самота
в главата ми е една без изход улица,
ако не я премина, няма да заспя.
Затова, хайде да избягаме накрая на мечтите ми?
Мога да живея само на прегръдки.
Ще си начертаем наша абсолютна истина
и ще пием от живота бавно
глътка по глътка.
Остави ме, моля те, да се изгубя в мрачното си време.
Ще затворя всичките си сиви дъждове
в бурканчета от смисъл, начало и едно значение.
На мечтата ми не й стига сякаш цялото небе,
има нужда от всичките, всичките вселени,
за да се научи да лети вечно до безкрайност.
Ако искаш ела с мен, ще те взема
в мислите на най-съкровените ми тайни.
