ПРОСТО ЕЙ ТАКА

Трябва да купя паста за зъби,

прах за пране,

цигари, кафе...

Да отида на работа,

да платя наема.

Не, няма да бягам в неделя.

Трябва да подредя гардероба,

да почистя прозорците,

да приготвя вечеря.

За мен.

А вместо това седя на дивана

и разбивам теории на две.

Някой разправяше, че светът е за двама

или моят свят не е никак наред.

Един понеделник или беше в сряда

пих чая следобед без теб.

В петък пък думите ги отнесе вятърът,

но не на промяната. Тряяяс! Стана течение.

Проклатие, сложих в кафето си захар,

а уж бях на диета, ама в минало време.

А сега, докато слънцето се прави, че топли,

един музикант на пл. „Гарибалди”

ми навя едно чувство така между нотите,

че трябва тръгна  без драми, без залези.

И минах площада и във втората отбивка

под стихващата песен на онзи музикант

в лявото ъгълче на разсеяната ми усмивка

те пуснах да тръгнеш просто ей така.

Та, трябва да купя паста за зъби,

прах за пране, кафе...

Не, бе, не съм луда,

не пуша цигари.

Само по една,

когато си спомням за теб.

Мария Тодорова