По принцип искам да ти кажа всичко,
как ти изпращам усмивка по мечтите ми,
защото да съм клише за мен не е привично
и ужасно любопитно ми е дали вече са пристигнали.
А думите ми остават скрити между редовете,
вързани на възел в странни изречения
и уж нямат смисъл, но натежават в ръцете ми,
затова тихичко ги скривам в стих от няколко безвремия.
И така се преструвам, че въобще не съществувам,
въобще не обичам, въобще на изпращам нищо.
Просто предпочитам да казвам нещо друго,
а всъщност така ти казвам абсолютно всичко!
No comments:
Post a Comment