СЛЯЗОХ ЗА МАЛКО ОТ ЗЕМЯТА С „КАФКА НА ПЛАЖА“

Ако искаш да избягаш и да слезеш за малко от земята, скрий се между редовете на Мураками. Няколко дни напълно нарочно без да бързам и да мисля седях заедно с Кафка на плажа, стоях на ръба на света, съзерцавах и накрая паднах от него директно в себе си. И растях в самотата на Кафка заедно с него, бягах и се търсех, за да се върна и да съм вече друга. А той се оказа „най-силното петнайсетгодишно момче на света.“

Кафка Тамура е младеж, изоставен от майка си, който живее заедно с баща си в Токио и решава, че петнайсетият му рожден ден е точното време да избяга от вкъщи, за да започне да се справя сам в живота, да се почувства напълно свободен и да порасне възможно най-бързо. И аз мисля, че успява. Макар че никак не ги разбирам тези стремежи за скоростно порастване, реших все пак така и така съм тук, ще пораствам с него. Сюжетът ни отвежда в градската библиотека в Такамацу, където главният герой се среща с красивата и потайна директорка Саеки-сан и с нейния помощник Ошима – сан, който е нито мъж, нито жена. И в срещите същевременно се влюбва, мрази, бяга и се лута във въпросите си защо майка му го е изоставила, защо е избрала да вземе само сестра му с нея, къде са те, какви хора са, каква част е той от тях и те от него?! Дали не ги е срещал вече някъде?! Ами ако тази жена е майка му?! Ако това момиче е сестра му?! Развръзват ли се отговорите на тези въпроси, не може да се отговори категорично, защото тук няма правилно и грешно и всяка посока е сякаш вярна и докато се чудиш накъде да поемеш, стоиш по средата на това дали всеки въпрос е нужно да има своя отговор или пътят може да продължи въпреки времето и пространството!

През това време в някаква паралелна сюжетна линия симпатичният старец Наката-сан, който не може да чете и да пише след необясним инцидент през Втората световна война, разговаря с уличните котки, предизвиква дъжд от скумрии и пиявици, изважда вълшебен чадър и търси камъка от входа. Не обичам такива свръхестествени, нелогични неща, но уверявам ви, тези разговори си заслужават, защото заплитат и разплитат нишките на това цяло, за което нямам точна дума, но засега ще го нарека свят и отключват едни други сетива и чувства, а камъкът е само вратата към него. Ако минеш през нея, минаваш през себе си и влизаш в собствената си библиотека, където можеш да откриваш всеки път преживяното, което времето е утаило в съкровени спомени.

Книгата е гатанка, която трябва да четеш много пъти, за да отгатнеш отговора й. Или лабиринта на съзнанието ти, от който излезеш ли, си вече друг. Написана е така, че не можеш да обясниш за какво става дума, защото само привидно четеш за някакви на пръв поглед несвързани персонажи в някакъв невероятен сюжет в сюжета на сюжета, а реално книгата през това време тайно разлиства всички страници на съзнанието ти и го карат да експлодира, за да създаде от него една друга Вселена, в която пак се случва живият живот, но по-болезнено, дръзко и нетактично и същевременно загадъчно, метафорично, леко, плавно и меланхолично. И тъкмо си на границата да полудееш и се раждаш отново като чисто нов човек.

И така слязох за малко от земята с „Кафка на плажа“ и когато се върнах, разбрах, че „аз съм частица от нов свят“.

Мария се пише