ЛЮБОВТА НЕ СЕ РИМУВА

Днес ще пиша за пеперудите в корема,

за едно влюбване в неделя. Беше зима,

когато прозата превърна се в поема

и думите й запърхаха в рими.

Става дума за едно глупаво момиче,

изписа си душата, не си струваше.

В книгите не пишат как не се обича,

а обичта й с нищо май не се римуваше.

Харесвах  тъпите шеги, те ме разсмиваха,

миришеше на лято в замръзналия ден.

В топли длани мечтите ми заспиваха,

носих те отляво навсякъде с мен.

Помня съобщението за двойната дъга,

сърце на последния лист на тефтера.

Помня твоята ръка, държейки моята ръка.

Изгубена бях, но ти ме намери.

Обичах на зимата вълнения шал.

Споменът е някакво изключение.

Обичах да обичам. Часовникът е спрял,

потънал беше в минута от безвремие.

Сега пеперудите не пърхат в корема,

от влюбването остана само отричане.

Чувствата не се побирали в поеми,

започнеш ли да пишеш как си обичала.

Обичта ми не може да е романтичка,

онова в книгите не съществува.

Истинското е недодялано и неритмично

и любовта с нищо освен с любов не се римува.

И МИМЧО СТАВА ТЕЛЕНОР

или честит НОВ ден

Кой ви каза, че само в понеделник се започвало диета
и през зимата не мога да си хапвам сладолед.
Отдавна не се връзвам на тези таркалета.
Пропуква се теорията, върви по тънък лед.

Я се пробвай да започнеш нещо в неделя.
Продъни се небето, ама другия път.
Небето няма дъно и земя ще си намериш,
решиш ли, клишетата не могат да те спрат.

Кой каза, че трябва да си лягаш рано
и вечерята ти да е винаги гурме...
Мълчание в многоточие ще кажа само -
яде ми се с пръсти и така ми е добре.

Времето дойде да разкрия вече смисъла:
Щастието не е вещ и не може да е човек!
Това и друг път май съм ви го писала -
щастието е, как виждаш нещата около теб.

А аз виждам живота така:
ще падна, после ще се изправя,
ще се поправя, когато сгреша.
Ще го напиша, за да не забравя -
напред винаги с хъс и душа.

А по въпроса за новия ден,
аз откога ви повтарям отчаяно,
че мотивът е в теб, а не в него/нея, мен
и че всеки ден е едно ново начало.

Колкото по-умна е една технология, толкова по-бъгава* е тя. Така е и с хората!

*бъгав - признак на проява на проблемно поведение извън рамките на нормалното функциониране.

Нашата тухла в гърлото си е най-тежка. Толкова мъчна е нашата мъка, като в цитат на Йовков, и сякаш е много по-лесно да се обърнем, когато на другия мъката усетим твърде трудна за усещане. П.П. Честит НОВ ден за размисъл!

ПРЕДИЗВИКВАМ ТЕ

Предизвиквам всеки, да се почувства предизвикан. Какво ще стане, ако един ден не мислиш какво нямаш, какво не си и какво не е, а се почувстваш добре по default?! Хубаво е, нали? Това, което виждаш, е новата ти гледна точка, а това, което чувстваш, е чистото щастие. Предизвиквам те ... и така, между това, другото и онова, честит ДЕКЕМВРИ!