ЛЮБОВТА НЕ СЕ РИМУВА

Днес ще пиша за пеперудите в корема,

за едно влюбване в неделя. Беше зима,

когато прозата превърна се в поема

и думите й запърхаха в рими.

Става дума за едно глупаво момиче,

изписа си душата, не си струваше.

В книгите не пишат как не се обича,

а обичта й с нищо май не се римуваше.

Харесвах  тъпите шеги, те ме разсмиваха,

миришеше на лято в замръзналия ден.

В топли длани мечтите ми заспиваха,

носих те отляво навсякъде с мен.

Помня съобщението за двойната дъга,

сърце на последния лист на тефтера.

Помня твоята ръка, държейки моята ръка.

Изгубена бях, но ти ме намери.

Обичах на зимата вълнения шал.

Споменът е някакво изключение.

Обичах да обичам. Часовникът е спрял,

потънал беше в минута от безвремие.

Сега пеперудите не пърхат в корема,

от влюбването остана само отричане.

Чувствата не се побирали в поеми,

започнеш ли да пишеш как си обичала.

Обичта ми не може да е романтичка,

онова в книгите не съществува.

Истинското е недодялано и неритмично

и любовта с нищо освен с любов не се римува.