ПИШИ МИ

Здравей,

имаш ли минутка от безвремие?

Искам да те питам, че не знам.

Колко струва шепичка доверие

с торбичката приятелство, 1 кг.?

Искам още да си поговорим за това,

как стига сърцето на човека,

да изхвърли на боклука онова,

дето даром е получил в ръцете -

дървена кутийка с утеха

заедно с ключето за забравяне,

честност, един чадър и топла дреха

срещу дъжд от кал и при силно застудяване.

Бих искала и да разбера

чао или сбогом се казва на излизане.

Стоя на входната врата

и чудя се защо въобще съм влизала.

Шубе ли те е? Кой не го е шубе?

От  мъчното и тежкото заклещване

в тесните разбирания, сложи перде,

заключи, че твърде трудно е за усещане.

Мълчи ти се, но на мен ми се говори

за неизказаните и неразбраните неща.

Знам, че нямаш време, да ми отговориш,

поемата ми свърши вместо теб това.

Тя дишала е писмено, това е лошо.

Събирала е тъжните ти истини.

Думите ще пази, но не иска изобщо,

да те побира вече, писна й.

Ще си почина малко, после пак ще пиша,

че минутката изтече, все пак книжна е.

Поемата умря, но утре пак ще диша.

Чао, сбогом или пък до скоро виждане.

Все пак оставям ти бял лист и химикал,

ако ти хрумне нещо от значение.

Какво разбрал си и какво не си разбрал,

пиши ми, давам ти минутка, две безвремие.