Saturday, December 13, 2014
Tuesday, December 9, 2014
ЛЮБОВТА НЕ СЕ РИМУВА
за едно влюбване в неделя. Беше зима,
когато прозата превърна се в поема
и думите й запърхаха в рими.
Става дума за едно глупаво момиче,
изписа си душата, не си струваше.
В книгите не пишат как не се обича,
а обичта й с нищо май не се римуваше.
Харесвах тъпите шеги, те ме разсмиваха,
миришеше на лято в замръзналия ден.
В топли длани мечтите ми заспиваха,
носих те отляво навсякъде с мен.
Помня съобщението за двойната дъга,
сърце на последния лист на тефтера.
Помня твоята ръка, държейки моята ръка.
Изгубена бях, но ти ме намери.
Обичах на зимата вълнения шал.
Споменът е някакво изключение.
Обичах да обичам. Часовникът е спрял,
потънал беше в минута от безвремие.
Сега пеперудите не пърхат в корема,
от влюбването остана само отричане.
Чувствата не се побирали в поеми,
започнеш ли да пишеш как си обичала.
Обичта ми не може да е романтичка,
онова в книгите не съществува.
Истинското е недодялано и неритмично
и любовта с нищо освен с любов не се римува.
И МИМЧО СТАВА ТЕЛЕНОР
или честит НОВ ден
Кой ви каза, че само в понеделник се започвало диета
и през зимата не мога да си хапвам сладолед.
Отдавна не се връзвам на тези таркалета.
Пропуква се теорията, върви по тънък лед.
и през зимата не мога да си хапвам сладолед.
Отдавна не се връзвам на тези таркалета.
Пропуква се теорията, върви по тънък лед.
Я се пробвай да започнеш нещо в неделя.
Продъни се небето, ама другия път.
Небето няма дъно и земя ще си намериш,
решиш ли, клишетата не могат да те спрат.
Продъни се небето, ама другия път.
Небето няма дъно и земя ще си намериш,
решиш ли, клишетата не могат да те спрат.
Кой каза, че трябва да си лягаш рано
и вечерята ти да е винаги гурме...
Мълчание в многоточие ще кажа само -
яде ми се с пръсти и така ми е добре.
и вечерята ти да е винаги гурме...
Мълчание в многоточие ще кажа само -
яде ми се с пръсти и така ми е добре.
Времето дойде да разкрия вече смисъла:
Щастието не е вещ и не може да е човек!
Това и друг път май съм ви го писала -
щастието е, как виждаш нещата около теб.
Щастието не е вещ и не може да е човек!
Това и друг път май съм ви го писала -
щастието е, как виждаш нещата около теб.
А аз виждам живота така:
ще падна, после ще се изправя,
ще се поправя, когато сгреша.
Ще го напиша, за да не забравя -
напред винаги с хъс и душа.
ще падна, после ще се изправя,
ще се поправя, когато сгреша.
Ще го напиша, за да не забравя -
напред винаги с хъс и душа.
А по въпроса за новия ден,
аз откога ви повтарям отчаяно,
че мотивът е в теб, а не в него/нея, мен
и че всеки ден е едно ново начало.
аз откога ви повтарям отчаяно,
че мотивът е в теб, а не в него/нея, мен
и че всеки ден е едно ново начало.
Subscribe to:
Posts (Atom)