ЗАКОН ЗА ЕТАЖНАТА ЛУДОСТ

Хммм.. дори не знам как да я започна таз‘ прозаична рекламация със статут на статусен хейт, клас мрънкане, разред оплакване, семейство „Писна ми“, вид „Няма такава държава“. Ако щат‘ да ме сезират органите на „реда“. А дано, ама баш не съвсем..., щото имам свобода на словото и лазенервено, незаконопреследващо някои хора имат и свобода на действията. Така започвам умопомрачено като днешната ми героиня. Като няма кой да се разправи с нея, аз ще взема да я напиша, че да ми мине гнева, ей така за утеха.

Няма да напиша името на моята героиня, защото не си заслужава писането. Става въпрос за около 55 годишна жена, психически отклонена, с която живея в съседство за мъка или нерадостно нещастие. Не съм психиатър, че да поставям медицински диагнози, затова ще я накича с литературна карикатурна характеристика на побъркана със склонност към налудничави прояви във физическа, психическа и словесна форма, породени от нечовешко поникналата в съзнанието и там, където обикновено стои човешката душа, в случая черна дупка, злоба. Този апокалипсис на нечовешката природа (доста е тежичка горката, заема цяло стълбище) е доста изобретателен, когато трябва да се намеси в личното ти пространство – ще те замери със зарзават, ще те полее с вода, ще те назове с имена, с които се обозначават т. нар. леки жени, ще те заплаши с физическо насилие, ще те заключи отвън, ще ти разбие мазето, ще те ограби и прочие. Съседка за чудо и приказ. Излязла от цял филм. Истински гений, който не може да бъде разобличен в гениалността си. Горката, нейното изкуство да минава винаги номерът на един луд, ще си остане в анонимност. Не е честно, тук говорим за артист от висок ранг с нечувана дарба да се противопоставя престъпно на светогледа на всички хора, в това число съседи и да не бъде преследвана от никого. Много моля това да не се допуска. Пиша го на висок глас, та дано се разчуе.

Пиша си го за утеха и затова, защото имам нужда да повярвам в нещо и в някого. Днес малко хора са за вярване и малко места останаха за оставане. Затова всички тръгват това тръгване и си отиват за постоянно. А България няма да разпознават като родина, а като държавата, където всички правят каквото си поискат безнаказано!

НЕКА СЛЕЗЕМ ОТ ЗЕМЯТА

Извинете,

бихте ли ми спрели тук.

Да, ще слизам от земята.

Ще намеря още някой луд,

на когото стягат му крилата.

От облаци ще си направя дом,

а в градина от лимонови дървета

ще влизам всяка сутрин с взлом

и с лимонада ще си пия аз кафето.

Искаш ли и на теб така да сътворя,

само, че с една градина от лалета,

една налудничава баш мечта -

звездите – пясък и море ще е небето.

Със себе си единствено вземи

малък сак с разумна неразумност.

Чадър не трябва, няма да вали.

А и луна вземи, нощем да не ти е тъмно.

Не, не, аз ще съм си в моята мечта,

ти своя не може да си нямаш.

Да, в моята съм си съвсем сама,

но ако искаш може да останеш.

По равно ще си разделим небето,

ще потънем временно в забрава.

Ще ми подариш от червените лалета,

а аз в замяна, ще ти сипя лимонада.

Ще е много готино, не се плаши

на мое име ще е мечтата

и в понеделник ти пак ще бъдеш ти,

а аз пак ще сляза на земята.

ТОРТА ПОСРЕД ДИЕТА

Каня те да пием чай у дома
от онзи гадния за имунитета.
Ще си лафим тихичко с дъжда
и ще ядем торта посред диета.
Тази е с неприлична доза шоколад
и ванилия, кръстих я „Шоко Трепарати“.
Как да откажеш на човек в беда
и на една тайфа въглехидрати.

Хайде, хайде никой няма да ни види през нощта
после ще се разходим в студеното време
и без това не мога да заспя
държи ме будна тази поема.

Когато си долу, звънни да отключа,
не за всеки е отворена тази врата.
От предишните гости се научих
да не давам на никого ключа.

Забравих нещо да ти поръчам преди-
донеси ми лодка и шал за утеха,
че нещо не иска да спре да вали
и раздадох почти всичките си топли дрехи.

Не ме гледай с укор сега
обичам да плача вечер с небето.
Думите са с мен, не съм сама
скривам тъгата между редовете.

Имам нужда да повярвам в някого,
щото много малко хора са за вярване.
Изморявам се да пиша за това понякога,
лутам се между онова тръгване и това оставане.

Ама и аз каква съм домакиня,
нека да ти сипя още чай.
Искаш ли от тортата със странното име?
Аз ще приключвам с утехата май.

И времето изпихме за студена разходка
станало е три и шест сутринта.
Благодаря, че ми донесе шал и лодка
и че яде торта с мен в дъжда.

СЪБОТАТА НА ЛОШОТО ВРЕМЕ

Събота е, събуди ме дъжда.

Сама съм с лошото време.

Ходя с разрошена коса,

боси крака и пиша поема.

Направих кафе на новия ден

с мляко и захар, както го обича

и един фреш от грейпфрут за мен,

гледайки как дъждът се изтича.

Студът ми говори със смръщени думи,

небето тъжи за летните дни.

Опитвам се да го стопля с рими

и от мъка най-сетне да спре да вали.

Получи се сякаш. Продължавам с плана

да нямам план и да живея така -

мръсните дрехи ще пусна в пералня,

а от спомените ще избърша праха.

Досега съм живяла както се очаква -

облечена в план и обута с правила.

Шик е да потънеш в деня до лакти

 и да нямаш време, и да си сама.

На мен това никак не ми изглежда редно:

да съм инертна като дълга река.

Мисля вече да не съм модерна,

обичам да ходя с боси крака.

Обяд е и още съм с рошава коса.

Без чорапи съм в тази поема.

Мирише както мирише след дъжда

и не съм сама, с мен е лошото време.

ЩЕ МЕ СРЕЩНЕШ В СЪНЯ

Чака толкова години да заспя

и тръгна на разходка със звездите.

Нахълта непоканен в съня,

щом спряха на часовника стрелките.

Сънувах, че ме зави с прегръдка,

после стопли ледените ми ръце.

Нужна беше само една целувка

да си спомни едно забравило сърце.

Как обичаше тихичко наум

от страх да не бъде отблъснато,

затова не каза нито дума,

остави да си идеш, пусна те.

Познах те по чувството за потъване

в две морета - влюбени очи

и по дъха на студ, студа от тръгване.

От обичта ти нищо не личи.

Затова не може да ме изчакаш да заспя

и да ме обичаш само в съня безсънно,

а после да ме оставиш пак сама

без звезди, без луна – на тъмно.

Пиша ти последно за това,

не, не искам да ми отговаряш,

отдавна заключих тази врата

и не се опитвай да я отваряш.

Зад нея не стои същото момиче,

сега избягвам да летя.

И без крила мога да те обичам,

ще ме срещнеш единствено в съня.