КРАДЕЦЪТ НА ЛЮЛЯЦИ

Едно момиче с люляци в ръката

се разхождаше някога през май,

а вятърът тихо се скри в косата й

и открадна от люляците тайно.

Разпръсна този сладък лилав аромат

и остави за спомен след себе си следа.

Когато някой минава случайно понякога,

да си спомня за онова момиче с люляци в ръката.

Мария се пише

КАК ОБИЧАМ

на въпреки време-пространството

Когато обичам, съм толкова силна,

че спирам времето.

Побирам се цялата в този миг

и карам всичко да се смали до такава степен,

че да се събере в едно и да изчезне.

Освен мен…

Освен теб…

И така правя, че да сме ужасно близо,

а твърде далече. Толкова някъде,

толкова понякога.

Мария се пише

ЗАЩО ПОНЯКОГА ВАЛИ

защото някой пуска щастието да си тръгне

Всяка сутрин денят се оглежда в огледалото,
за да види как някой се усмихва.
И днес така -
задържа за миг щастието в очите си
и след това го пусна да си тръгне…
… по сълзите.
Защото някой имаше по-голяма нужда от него.
Затова понякога вали…
И след всеки дъжд става по-чисто
по улиците на душата,
а една усмивка е стигнала до някого.

Мария се пише

ЗА ВРЕМЕТО

Всяка вечер сядам отстрани на деня -

наблюдавам как всъщност съм минала през него.

И искам някак за всичко да му благодаря,

че се е случил, че ми подарява времето;

че ме побира цялата

с всичките ми разтегнати минути

и все едно напук въпреки това

винаги има следващ ден на пътя ми.

Сякаш изобщо не върви, а всъщност продължава…

… някъде, но нали е време все пак, няма как.

Защо тогава не знам къде съм, сякаш съм забравила,

че въобще съм тръгнала, че ме е хванало за ръка

и бърза да ми покаже всички, всички светове, дори

тези, които все още ги няма,

а аз тихичко съм седнала изморена отстрани му

и гледам как просто неусетно си минава!

Мария се пише

ТЪРСЕНЕ

Нали искаше да (ме) намериш?
Погледна ли в себе си,
аз съм там -
на последното място,
на което търсиш.
Стига да имаш очи,
стига да ти стига сърцето.
Е, сега намери ли се?!

Мария се пише