КАКВО МОЖЕШ ДА КАЖЕШ С ЕДНА ДУМА -

и нищо, и всичко
Думите ми помагат да обичам повече.

Защото когато обичам ги губя и си измислям нови,

по-красиви, с мое значение.

Обичането е да пишеш непрекъснато другия.

Затова постоянно пиша.

Така си строя убежище между редовете.

Дом.

Аз съм това, което изричам.

Ще те науча как да ме прочиташ,

за да мога да си почина в очите ти,

когато се изморя

и накрая просто ме скрий в себе си,

така че никой друг да не ме намери.

Мария се пише

КРАДЕЦЪТ НА ЛЮЛЯЦИ

Едно момиче с люляци в ръката

се разхождаше някога през май,

а вятърът тихо се скри в косата й

и открадна от люляците тайно.

Разпръсна този сладък лилав аромат

и остави за спомен след себе си следа.

Когато някой минава случайно понякога,

да си спомня за онова момиче с люляци в ръката.

Мария се пише

КАК ОБИЧАМ

на въпреки време-пространството

Когато обичам, съм толкова силна,

че спирам времето.

Побирам се цялата в този миг

и карам всичко да се смали до такава степен,

че да се събере в едно и да изчезне.

Освен мен…

Освен теб…

И така правя, че да сме ужасно близо,

а твърде далече. Толкова някъде,

толкова понякога.

Мария се пише

ЗАЩО ПОНЯКОГА ВАЛИ

защото някой пуска щастието да си тръгне

Всяка сутрин денят се оглежда в огледалото,
за да види как някой се усмихва.
И днес така -
задържа за миг щастието в очите си
и след това го пусна да си тръгне…
… по сълзите.
Защото някой имаше по-голяма нужда от него.
Затова понякога вали…
И след всеки дъжд става по-чисто
по улиците на душата,
а една усмивка е стигнала до някого.

Мария се пише

ЗА ВРЕМЕТО

Всяка вечер сядам отстрани на деня -

наблюдавам как всъщност съм минала през него.

И искам някак за всичко да му благодаря,

че се е случил, че ми подарява времето;

че ме побира цялата

с всичките ми разтегнати минути

и все едно напук въпреки това

винаги има следващ ден на пътя ми.

Сякаш изобщо не върви, а всъщност продължава…

… някъде, но нали е време все пак, няма как.

Защо тогава не знам къде съм, сякаш съм забравила,

че въобще съм тръгнала, че ме е хванало за ръка

и бърза да ми покаже всички, всички светове, дори

тези, които все още ги няма,

а аз тихичко съм седнала изморена отстрани му

и гледам как просто неусетно си минава!

Мария се пише