ОБЯВА ЗА РАБОТОДАТЕЛ

Висококвалифицирана в креативността личност с дългогодишно - скромен опит в бъденето и със склонност към крайни отклонения от клишето, търси работодател. Мъж или жена, може и някой средноаритметичен. Мога да общувам формално и неформално и със своеобразно биологически осреднени хора – човеци всякакви. Това обуславя високата степен на комуникационната ми солидарност. Тъй като очевидно не отговарям на изискванията на „обявите за работа“,  пък и те не отговарят на моите изисквания – обичта ни е споделена, реших да пусна обява за работодател. Що за условие е да си психически стабилен полиглот, чието работно време по възможност да е денонощно, с опит в работата с хора – клиенти за предпочитане цял живот и подходящо образование с шуробаджаначеска препоръка. Признавам си, хиперболизирах средностатистическата обява за работа. Както и да е, вижда ми се логично при така стеклите се обстоятелства на безработна работица и скоропостижна анонимна самоотпуска, в която се намирам в момента, да предприема такава мярка. Разбирайте го, както искате. Той, тя, то, той – тя, тя – той или за по-конкретно – работодателят,каквото и да е той, трябва да отговаря на следните условия:

·         Високо интелигентен. Понеже в днешно време значенията на понятията извратено се видоизменят ще дам моята дефиниция за интелигентен човек без претенцията за пълна и изключителна изчерпателност и стремеж към приемственост на мнението ми от широката общественост. Високо интелигентен човек е този, който умее да се адаптира, проявявайки разбиране и поведение, които водят до положителни крайни резултати. Не бъркайте интелигентността с грамотността. Едно е да можеш да си напишеш името правилно, друго е да накараш някого да работи за твоето име, карайки го да се чувства сякаш работи за себе си. Да си успешен работодател е призвание, а не самозвание, както често се случва.

·         Да проявява адекватно поведение. Тук отново ще се наложи да поясня, какво точно имам предвид. Същността на това качество се състои в проявяване на признаци на постоянство в извършваните действия и в направените изказвания. Да се избягват непрецедентите „Говори едно – прави друго.“, „Прави едно – говори друго.“, „Днес е така – утре е иначе.“ и прочие на подобни тези и антитези.

·         Да бъде човек. Хора милиарди, човеци - на изчезване. Един работодател трябва да знае, че колкото служителят се нуждае от него, толкова и той се нуждае от служителя. Няма незаменими хора, няма незаменими работодатели, но има незаменими човеци. На работа служителят е един от хората, който си върши задълженията, но на улицата е обикновен човек като теб, заслужаващ уважение.

·         Да може да мотивира. В понятието работодател се побират не само думите „дава работа“, но включва много по-голяма отговорност в себе си – ръководител, съветник, водач, мотиватор, пример, респект, достойнство, честност, професионализъм. Аз бих се мотивирала, ако работодателят ми съчетава в себе си повечето от тези качества.

·         Да дава възможност. Аз искам да съм служител, не мишле в кутийка, което върти едно колело по инерция от осем до пет. Бих работила и от осем до осем, стига да имам възможност да съм си аз, да давам частица аз и помежду другото  да получавам пари за това.

·         Да дава обективна оценка. Не ти трябва да си математик, за да го можеш това. Просто не казвай на черното бяло, на бялото сиво и т.н. За съжаление „далтонисти“, даващи „работа“, колкото искаш. Бъди различен – научи цветовете.

·         Обратна връзка. Монолозите във вербална, невербална и писмена форма вредят сериозно на взаимоотношенията служител – работодател. Служителят, за да свърши работата, както трябва и както Вие искате, е необходимо да бъде насочен в своята креативност чрез поощрение или съответно чрез порицание, но никога с премълчание. Когато класифицирате дадена идея като „тъпа“, е задължителна релевантна аргументация с цел постигане на желаното. Никога не казвайте на един служител, че неговата работа не е приоритет, така го демотивирате да работи за Вас и го мотивирате да работи за себе си въпреки Вас.

·         Доверявайте се. Вярно, че на вълка вратът е дебел, защото си върши работата сам, но аз не съм чула в историята за много успешни „вълци“. В класациите на най-успешните хора в света не съм срещала името Кумчо Вълчо, а той е най-прочутата литературна фигура от този клас животни и дори в приказките накрая той е губещият. Затова скъпи работодатели, доверявайте се повече на своите служители, работете в екип и делегирайте достатъчно права. Това не означава липса на мониторинг и контрол, означава професионално ръководство на екип с цел постигане на оптимално ефективни резултати.

Какво предлага милостта моя:

·         Професионална креативност в изпълнението на задълженията, която чувствително ще повиши маржа на печалба във Вашата фирма.

·         Прагматичност, благодарение на която разходите чувствително намаляват - все пак съм първокласна габровка.

·         Умение за работа в стресови ситуации – вроден опит от жителството в нашето отечество, нелюбезно, но възпитателно. Много нехубаво, в крайна сметка може и да е за хубаво, просто се възползвам.

·         Добри комуникативни способности – владея много добър български език, който се разбира кристално добре както от възпитани хора, така и от неосъзнати и осъзнати простаци. Понятието „езикова бариера“ при мен не съществува.

·         Умение за убеждаване – произтича от хобито ми да става винаги на моята.

·         Отлични продажбени способности – мога да продам млечен деликатес на дългогодишен млекар за сирене първо качество. Без да ми се налага да говоря неистинно. Козът ми е във внушението.

·         Силно чувство за организираност в хаотична обстановка, особено в хаотична. Лесното е трудно, трудното е стойностно, със стойностното се успява, с успеха се печели.

Всеки работодател, отговарящ на посочените условия и проявяващ интерес към предложението, има правото да ми пише на лично съобщение. Аз съм си винаги аз – Мария Тодорова.

П.П. Всяка прилика с поведение, качества и характеристика на действителни работодатели е напълно случайна.

ПРИЯЦЕМЕРИЕТО КАТО ЛИЦЕМЕРЯТЕЛСТВО

Здравейте, „приятели“ и приятели. Днес ще си говорим за прияцемерието като лицемерятелство. Това са думи от новото време, които няма да намерите в тълковния речник, дори и Google не е чувал за тях, защото се срещат главно на улицата, в офиса, в домовете ни дори и ходят по хората като вредни паразити, които оказват индиректно негативно въздействие. В малки количества не е опасно, дори понякога е полезно, но предозирането е фатално както за вирусоносителя, така и за реципиентите. Това е дума под прикритие, приятелство, облечено в лицемерие или лицемерие предрешено в приятелство. Едно и също е. Не го обърквайте с тактичността и любезността.

Същността на прияцемерието ще обясня най-лесно като тенденция пролет, лято, есен, зима, 21 век, която е или по-скоро са маскените балове. Всеки ден е един маскен бал за повечето хора. Основната особеност на това мероприятие е присвояването на свойства и характеристики към личностните, които прикриват истинската персоналност и индивидуалност. Сиреч превръщаме се в своеобразен нелитературен оксимором на живо – проявяваме особености на взаимоизключващи се поведения. Обикновено прияцемерието се нанася върху лицето и придава фалшивост и неистинност, която трудно се разпознава, но с иновирането на човешкото поведение вече има „модели“, които се носят на ръцете и се проявяват освен като мимики,но  вече и като жестове. В момента „учените“ работят по прияцемерие за очи. Засега не са открили, как да приложат идеята си в реалността. Прототипът не сработва при всички тестери.

Как да разпознаем прияцемерието? Както се досещате от написаното по-горе, очите са най-неоязвимата  част на тялото, която трудно може да бъде адаптирана. Те отразяват нелогичността и несъвместимостта в съвкупността от проявявани симптоми на прияцемерието. Когато попаднете в подобна ситуация, ще усетите дисонанс, който ще ви подскаже, че сте участници в открита и истинска неистинност, насочена към вас. Усетът се придобива с опита. Тук говорим за най-тежките случаи. По-често се среща прияцемерие, което е с доста видими и остри характеристики, като непостоянство в поведението на дадена личност, друг е въпросът, че се правим, че не осъзнаваме. Съществува пряка зависимост и изключителна причинно - следствена връзка между желанието за извличане на изгода и проявата на прияцемерие. Не винаги се проявява такава зависимост, но е събитие, което придобива статут на постоянно случващо се.

Говоря за това, защото ако искаме нещо да променим, трябва да го изговорим, а аз искам да променям и обичам да говоря, но най-много да пиша. Така съм си аз. Май не е актуално за „сезона“ да си си ти, но както съм казвала и преди, никога не съм била в крак с модата. Въпреки това не ми изглежда много модерно това. Нещо сме обърнали понятията наопаки. Има му нещо на това време. Има нещо извратено в новите тенденции. Дори лятото е като пролет. В разгара на пластмасовата ера сме. Време на неистинност. Сега ще попитате, тогава кое е истинско? Ами това, което сме сега е чистата истина. Дръжте се за нея. Може да не е „модерно“, но е out of cliche. Не обичам маскените балове. Има красиви маски и костюми, но аз нямам потребност от тях, вие нямате потребност от тях. Имам си хубава, бяла кожа на лицето и прекрасни изразителни кестенови очи. Не ми е нужен „грим“, за да изглеждам добре. Не ми е нужно нищо, за да съм си аз, не ви е нужно нищо, за да сте си вие. Плюс един Like за хората, извън рамката и честит НОВ ден. Това е май най-истинското – новият ден! Вземете да му се зарадвате наистина! Аз така мисля да направя!

МЪДРОСТТА МИ ЗАГОВОРИ

Чувствам се като човек на четвърт век, 
а не на двадесет и пет.
По логика е едно също,
но на друго чувство е присъщо.
Чувство на отдавност върху филмови ленти,
чувство на порастване за път двадесет и пети.
Във филма се говори за начало без край,
за срещи, разлъки и следобеди на чай.
За усмихнати сълзи и разплакани усмивки,
за кръстовища, пътеки и пътища с отбивки.
За образовано висшество, първа диплома, втора
чакат в шкафа третата си съкилийничка за опора.
Мъдростта ми заговори,
за първи път и за онзи - втори.
Макар да ми е детството в душата,
ето го - бял косъм в косата.
Приятелите се превърнаха в познати,
а животите в неочаквани поврати.
Годините изтичат между пръстите на краката,
а така ми се иска да върна назад с колата
и да мина пак по пътечката онази
на свобода, безвремие и безгрижности разни.
За мъка или радост това не се случва,
животът миговете в спомени заключва.
Складирам ги в кутии, в кашони, не ги забравям,
и чрез споменното чувство следа след себе си оставям,
защото чувството на младост не остарява в мен,
в душата ми за спомен живее ден след ден.

НА ВАЖНИТЕ ХОРА тези, които са частица мен и аз съм частица тях

Честит НОВ ден! И пак не ми е нещо ден за порастване. 7:30 часа, в географските ширини на квартирата денят се измъква изпод завивките и ми се усмихва през щорите. Мляко в амплоа на меко и ароматно кафе със захарна чувствителност. Google ми проговори. Понаучил е нещичко на български, без да звучи безсмислено.

Та, денят. Той е една огромна приятелска прегръдка, две целувки, едно признание, едно предложение, едно стихотворение, малко анонимност и малко тъга (това все едно не съм го написала). Една слънчева разходка с мъничко дъждовност, една торта – палячо и едно желание. Една бутилка вино с характер, един счупен тирбушон, цели три ароматни свещи и една ароматна пръчица. Носи се дихание на заедност. Орисване за „живот на фея, рокли с огнен шлейф и красиви крила“ от звуците на фейска мелодия. Едно развълнувано до „сълзи“ растение – емоционално наводнение (споко, холът е вече отводнен). Какво да направя, обичам си цветята и ги преобгрижвам. Предпоследната грижа регистрира две „убийства“ по непредпазливост, но важното е, че относителният дял на живите растения вкъщи е по-голям в сравнение с този на вече неживите. Едва ли аргументацията ми да издържи в цветния съд, но е важно да издържи пред фактическия собственик на цветята. Самосезирам се и обещавам, че повече няма да правя така. Това го чух отнякъде и понякога действа. Отплеснах се. Признавам си, пих кафе.

Днес пак залагаме на цигулките. Този път не е една и съща песен. Красиво ми е. Думите, думите, те ми създават красиво чувстване. Искреност. Споделеност. Креативност в цветове. Топличко ми става, слънчево и светло, светло в душата. Ех, този ден, един ден, една усмивка, един човек с много други хора и хората говорят, говорят за значимост. А сърцето се изпълва, пълни се със слънце и прелива в усмивки, радостни усмивки. А навън не смее да завали. Ех, тези хора, тези думи, този ringtone, това „Kisses of the sun”. Да, слънчевите лъчи ме топлят с въздушните си целувки. Харесва ми. Днес е хубав ден. Чудя се каква дума да използвам за това, което изпитвам – някой ме поръсва със сребърно - брукатени частички щастливост, които светят ярко и експлодират накрая в брилянтна емоционална феерия. Благодаря ви, дадохте ми важност, дадохте ми чувство, а аз ви подарявам слънчевост и частица АЗ. Малко ми се доплака. Обичам ви, важни хора! Запазвам си ви ей там в ляво, да ми тупкате всеки ден.

ДЕТСТВОТО КАТО ДИАГНОЗА или изповед на едно дете на 24

Моята улица, то си е цял булевард, но тогава си беше моята улица. На тротоарите през пролетта цъфтяха жълтите храсти. Тогава се влюбвах в тях, сега се влюбвам в лошото време. Четвъртият етаж, последният вход. Лястовиче гнездо на прозореца в кухнята, слънчевата кухня. Помня тогава детската стая – зелена и една майка помня, и един баща, и сестриче малко. Те са и сега, но малко пораснали, съвсем малко, колкото топла чаша споменност, поръсено с носталгия. Нямах играчки. Обичах да рисувам. Бях с дълга шоколадова коса, детски кестенови очи, проницателни с много, много сълзи, много инат и малко напук. Запазих си ги и винаги си ги нося в джоба. Вадя си ги от време навреме и си ги слагам на лицето. Така си сбъдвам мечтата. Едно дете си пожела никога да не пораства и се сбъдна. Когато си го пожела беше дете на 13, а сега е дете на 24. Аз съм болна, болна от детстворексия. „Страдаш“ от детстворексия, когато си искрен до нетактичност; когато те е страх от тъмното; когато вярваш, че чудовищата съществуват (в детството на 13 те са грозни, слузести животински същества, живеещи под леглото, а в детството на 24 са страхове, заседнали в стомаха ти, страхове от провал, от самота, от изоставяне, от несподеленост..); когато приемаш почти всичко за чиста монета; когато спиш на запалена лампа; когато видиш глухарче и го превръщаш на глухарчен дъжд от памуци; когато ти се приисква да се полюлееш на люлките в парка; когато се вълнуваш от всичко предстоящо, сякаш ще ти се пръсне всеки момент сърчицето; когато ти се иска да си събуеш обувките и да цопнеш в локвата и след това да се окаляш в калта; когато не знаеш, какъв искаш да станеш и затова искаш да бъдеш всичко и всеки; когато вълнението те кара да тичаш по улиците и да се усмихваш постоянно; когато си говориш наум; когато неосъзнаваш наивността си (в детството на 24 се нарича глупост, водеща до последици с негативен характер); когато превръщаш скучното в игра; когато с плач си решаваш проблемите; когато въображението те спасява; когато си непримирим... Симптоматиката при различните „деца“ е различна. В основата стои вярата в доброто и чистите, непреднамерени действия. Детството на 13 се нарича юношество, а детството на 24 е диагноза, за която психиатърът предписва хапчета, хапчета за това, да се примиряваш и да приемаш за нормално чернилката на живота, а ти просто да се нуждаеш от един чист, искрен, справедлив, непорочен свят. Ами няма да се примиря пък. Не е ли правилно така, да се чувстваш истински, непринудено, нефалшиво живо-щастлив. Ако цената на щастието е детстворексията, с удоволствие ще си приема диагнозата и не ми стига това, ами и с цялото си същество на осъзнато дете ще заразявам всички около себе си. Признавам си, така ми е по-хубаво. Честита неделя на ДЕТСТВОТО!