МЪДРОСТТА МИ ЗАГОВОРИ

Чувствам се като човек на четвърт век, 
а не на двадесет и пет.
По логика е едно също,
но на друго чувство е присъщо.
Чувство на отдавност върху филмови ленти,
чувство на порастване за път двадесет и пети.
Във филма се говори за начало без край,
за срещи, разлъки и следобеди на чай.
За усмихнати сълзи и разплакани усмивки,
за кръстовища, пътеки и пътища с отбивки.
За образовано висшество, първа диплома, втора
чакат в шкафа третата си съкилийничка за опора.
Мъдростта ми заговори,
за първи път и за онзи - втори.
Макар да ми е детството в душата,
ето го - бял косъм в косата.
Приятелите се превърнаха в познати,
а животите в неочаквани поврати.
Годините изтичат между пръстите на краката,
а така ми се иска да върна назад с колата
и да мина пак по пътечката онази
на свобода, безвремие и безгрижности разни.
За мъка или радост това не се случва,
животът миговете в спомени заключва.
Складирам ги в кутии, в кашони, не ги забравям,
и чрез споменното чувство следа след себе си оставям,
защото чувството на младост не остарява в мен,
в душата ми за спомен живее ден след ден.