ДЕТСТВОТО КАТО ДИАГНОЗА или изповед на едно дете на 24

Моята улица, то си е цял булевард, но тогава си беше моята улица. На тротоарите през пролетта цъфтяха жълтите храсти. Тогава се влюбвах в тях, сега се влюбвам в лошото време. Четвъртият етаж, последният вход. Лястовиче гнездо на прозореца в кухнята, слънчевата кухня. Помня тогава детската стая – зелена и една майка помня, и един баща, и сестриче малко. Те са и сега, но малко пораснали, съвсем малко, колкото топла чаша споменност, поръсено с носталгия. Нямах играчки. Обичах да рисувам. Бях с дълга шоколадова коса, детски кестенови очи, проницателни с много, много сълзи, много инат и малко напук. Запазих си ги и винаги си ги нося в джоба. Вадя си ги от време навреме и си ги слагам на лицето. Така си сбъдвам мечтата. Едно дете си пожела никога да не пораства и се сбъдна. Когато си го пожела беше дете на 13, а сега е дете на 24. Аз съм болна, болна от детстворексия. „Страдаш“ от детстворексия, когато си искрен до нетактичност; когато те е страх от тъмното; когато вярваш, че чудовищата съществуват (в детството на 13 те са грозни, слузести животински същества, живеещи под леглото, а в детството на 24 са страхове, заседнали в стомаха ти, страхове от провал, от самота, от изоставяне, от несподеленост..); когато приемаш почти всичко за чиста монета; когато спиш на запалена лампа; когато видиш глухарче и го превръщаш на глухарчен дъжд от памуци; когато ти се приисква да се полюлееш на люлките в парка; когато се вълнуваш от всичко предстоящо, сякаш ще ти се пръсне всеки момент сърчицето; когато ти се иска да си събуеш обувките и да цопнеш в локвата и след това да се окаляш в калта; когато не знаеш, какъв искаш да станеш и затова искаш да бъдеш всичко и всеки; когато вълнението те кара да тичаш по улиците и да се усмихваш постоянно; когато си говориш наум; когато неосъзнаваш наивността си (в детството на 24 се нарича глупост, водеща до последици с негативен характер); когато превръщаш скучното в игра; когато с плач си решаваш проблемите; когато въображението те спасява; когато си непримирим... Симптоматиката при различните „деца“ е различна. В основата стои вярата в доброто и чистите, непреднамерени действия. Детството на 13 се нарича юношество, а детството на 24 е диагноза, за която психиатърът предписва хапчета, хапчета за това, да се примиряваш и да приемаш за нормално чернилката на живота, а ти просто да се нуждаеш от един чист, искрен, справедлив, непорочен свят. Ами няма да се примиря пък. Не е ли правилно така, да се чувстваш истински, непринудено, нефалшиво живо-щастлив. Ако цената на щастието е детстворексията, с удоволствие ще си приема диагнозата и не ми стига това, ами и с цялото си същество на осъзнато дете ще заразявам всички около себе си. Признавам си, така ми е по-хубаво. Честита неделя на ДЕТСТВОТО!