ГОРЕЩ ШОКОЛАД

Обичам на петъка горещия шоколад,
обичам книгата ми - мирише на мастило.
Обичам да си мисля за съботата как
ще ме гушне в одеялце и ще ме приспива.
Обичам да се срещам тайно с морето,
да ми обещава за бъденето по-напред.
Обичам да се срещаме там, където
сипва ми в чаша мидички с късмет.
Обичам спомените си в рапани да събирам,
да се къпя в дъжд от ноемврийски листопад.
Мечти на пясък в обувките намирам,
пясъчният часовник е тръгнал пак назад.
Времето сърди се по детски на морето,
прокудило е лятото, прибрало есента.
Не знаех, че още го боли сърцето,
не му се нрави на ноември песента.
Омръзна ми да ме вдъхновяват нощните валежи
и как дъждът мирише на тъга.
Омръзна ми от влюбването в чуждите копнежи,
от възлите в ляво, от непрочетени писма.
Омръзна ми да се превивам в тесните човеци,
те не ме разчитат, не могат да ме поберат.
А толкова обичам споделените петъци
и най-вече горещия им шоколад.