Била съм тук и преди –
на прага на това отричане.
Омръзна ми все да вали.
Сив е дъждът на всяко необичане.
Душата ми вече не стига
да побира лошото време.
Когато вървя все ме спират,
онези съботи и онези недели.
И ме хващат здраво за гърлото,
дотежават като тухла от чувстване,
събират си мъка в обувките,
за да тичат по-бързо на връщане.
Остават ми без дъх мислите
и ми пипат всеки ден значението
с твърдите ръце на истината,
че копнежите са от несподелените.
Затова ще си поседя между редовете,
ще си почина от дългото тичане,
ще почакам да ми минат страховете
и ще се преструвам, че не съм обичала!
Мария Тодорова
No comments:
Post a Comment