...и събери в шепи всичките ми бури.
Скрий от мен всички облачни истини,
с теб ми е себе си и не искам друго.
Сутринта ми винаги е по-слънчева в прегръдка,
подари ми от онези споделени изгреви.
Стои ми се в ръцете ти, не ми се тръгва.
Така ми се живее – понякога несмислено.
Напиши в душата ми сладко чувство от спомени,
захарницата е някъде в сърцето ти впрочем.
Не ми трябват думи, прочела съм тонове,
стигат ми две очи, усмивка, многоточие...
Така ми е завършено и толкова заедно,
отвлечена далеч на края на мечтите ми,
държейки ме винаги на топло, там отляво
и обичана дори и да не съм за обичане.
Скрий от мен всички облачни истини,
с теб ми е себе си и не искам друго.
Сутринта ми винаги е по-слънчева в прегръдка,
подари ми от онези споделени изгреви.
Стои ми се в ръцете ти, не ми се тръгва.
Така ми се живее – понякога несмислено.
Напиши в душата ми сладко чувство от спомени,
захарницата е някъде в сърцето ти впрочем.
Не ми трябват думи, прочела съм тонове,
стигат ми две очи, усмивка, многоточие...
Така ми е завършено и толкова заедно,
отвлечена далеч на края на мечтите ми,
държейки ме винаги на топло, там отляво
и обичана дори и да не съм за обичане.
No comments:
Post a Comment