Мария се пише: January 2017

Tuesday, January 31, 2017

НЯМА ШАНС ДА СЕ ВЛЮБЯ И ФЕВРУАРИ

Днес ще изиграя Вселената,
защото планирах най-големия си провал.
Затова не си направих упражненията
и кафето ми този път не изкипя.

Не поканих на закуска никого,
февруари не иска да е споделен.
Не му се влюбва вече никога.
Само му се обича...Не! Чак септември.

Сега ще си забравя малко римата
на път за работа, на онзи светофар.
Точно между червеното и зеленото
оставих всичко дотежало.

Разхвърлях онези точки и запетайки,
защото ми омръзна да подреждам правописно.
Пресякох и не се обърнах. Знаех, че
няма смисъл да ти се пиша,
просто няма смисъл.

Но чети ме,
все пак аз си откраднах вдъхновение
тайно от джоба ти септември.
Дължа ти поне 1 кг. значение,
рестото задръж и не бъди навреме.

Даже дори не закъснявай,
вече не съм между редовете,
но „евтините трепети” ти оставям.
Много ти благодаря, че ме прочете.

И не взимай нищо твърде на сериозно -
няма шанс да се влюбя и февруари.
За обичането не отговарям, твърде е сложно
да изиграеш Вселената, планирайки така провала.


Friday, January 13, 2017

ДОБРЕ, ЧЕ МИ Е ВЛЮБЕНО И ЯНУАРИ




















Добре, че ми е влюбено и януари,
търся в любовта онова клише -
да обичам просто, да е леко и това е.
Сега имам нужда да обичам теб.

Да ми бъдеш топличко убежище
и да криеш в шепи лошото ми време.
Знаеш ли, че ти пращам всеки ден
тайно смелост да ме вземеш
ей, там  в джобчето ти в ляво,
където тупкат най-съкровените мечти.
Без да преча, ще си бълбукам само
и ще ти подарявам скришом всеки миг.

Събрала съм ти слънце между редовете -
не се препъвай в мрачни изречения!
Ще ме познаеш по чувството, което
спира те до моето значение.
Не ми го връщай по ледени снежинки,
аз така или иначе съм ти го подарила.
Да си имаш смисъл в студа навънка,
ако не е твоят, тогава ще си отида.

Но ще се загубя,
потърси ме някъде от септември.
Последно бях в едно неочакване от някого.
После го обичах и декември
през „евтините трепети” от радиото.

Сега добре, че ми е влюбено и януари,
но не ми се обича повече в поеми.
Хайде да е наистина февруари!
Искаш ли?
Ако да, моля те, бъди навреме.

Мария Тодорова