Думите са леки, такива без значение.
Просто си говорим празни приказки за времето.
Страстта е хаштаг илюзия. Любов? Под съмнение.
(Как да обичаш, знаеш ли?) Както и да е. Все едно.
Така или иначе посоките се разминават –
вярно беше тръгнал по дългия път към мен.
Спъна се, падна, заболя те и не остана.
Измъкна се на пръсти като метафора в клише.
Знаеш ли, че не играя роли в повърхностни истории,
където смелостта ти стига само до корицата.
Или четеш до края, или ще си пародия
на онази приказка с краля и кралицата.
Впрочем се изморих да стоя между редовете.
То и без това от там никой не минава.
Празните приказки за времето общо взето
са ми скучни казвам ти го ей така направо.
No comments:
Post a Comment