РАНДЕВУ

Чакам те! Аз съм там,

където отива лятото,

когато стане зима –

в топлината на спомена.

Когато времето потъне

в прегръдка от онези,

които траят вечност.

Ама аз от къде да знам,
че вечността е миг,

който отпечата различен пулс

по голите рамене на нощта,

по шията на вятъра,

по лицето на цялото небе.

От къде да знам,

че ще разчорли косите на мислите ми,

ще сграбчи сърцето ми за ръцете
на обещанието на едно море

и ще си тръгне, както си отива лятото.

Затова сега те чакам…

… в спомена.

Ако и ти помниш, ела навреме,
за да ме прегърнеш отново така!