...да гради убежище между редовете
и да се криe в шантавите си послания.
Да чака да я прочете човекът,
ама генералът май не разрешавал.
Да пие кафето си горчиво
и да прави всяка сутрин тренировка.
Да излиза сама до магазина.
Така е, няма куче за разходка.
Да не се страхува от правописни грешки,
светът сега е с объркан словоред.
Няма страшно, напълно човешко е
понякога нещата да не са наред.
Поради тази причина тя просто продължава
да пише същата история, но с друга завръзка.
Да спира до тук не си заслужавало,
животът тепърва щял да й се случва.
Затова може би не обича да завършва с точки,
многоточията някак по` са й присъщи.
Пише без маска напълно нарочно –
прочети я, заслужава си и остани си вкъщи...
Мария
No comments:
Post a Comment