(някой ден) КОГАТО ЦЪФНЕ ЛИПАТА ПОД ТЕРАСАТА...

...ще стана 11 минутки по-рано,

преди да се събуди градът.

Обещавам, че ще сме си само двамата.

Ще направя кафе и ще е уютно.

Пролетта тъкмо ще се облича в ново лято

и ще разрошва мечтите на морето.

Ще съм по пижама и по жълтите джапанки

и ще са ми малко прецъфтели лалетата.

Вероятно ще бъде някоя събота,

защото в този ден няма да работя.

Пак ще претеглям предразсъдъци,

но тогава по-малко ще ми пука.

Ще се опитам да планирам всички чувства,

но (планирано) няма да се получава.

На някого една Мария ще се случва - 

ще е лято, ще е сутрин и ще е станала...

А сега е някоя друга минала събота

в съвсем други глаголни времена.

Липата още никак не е цъфнала,

а чашата с кафето е една.

Мечтата на морето не е пораснала,

а будният град чака заедно с мен

да цъфне липата под терасата

в сегашно, а не в бъдеще време.

Мария