ИЗБОР НА ВЪПРОС

Съботата на сутринта. Кафе. На кафето най-обичам чувството на захар. Сладко е. Разходка в квартала. Улицата е сама, затова я хванах за ръка и тя ме отведе. Към липите. Дъждът ги разплаква и сълзите им разнасят аромат на внезапна тъга из тротоарите на калния, мръсен, давещ се град. Дали дъждът ще измие несправедливостта. Твърде много чернилка. Морето се измори да поема. Виновни сме, че сме добри. Съдбата понякога е кучка. Злоупотребява с човечността. Въпросите. Кога да сме хора, кога да сме човеци, кога да съм аз и кога да съм някой друг. Въпроси без въпросителен знак. И пак заваля. Дъждът ги разтваря в забрава и безхаберие, а земята ги погребва в себе си. Пренасяме се в жертва на собственото си чувство за значимост. Денят се превръща в чалга - неграмотен. Гонени, негузни остават. Ще го напиша шумно, пък дано се чуе, че трябва да се отстояваме. Няма да форматирам. Не ме е страх. Сега недодялаността е съвършенство. Дилема – различност или безразличност. Почивката ми приключва и трябва да сядам да уча. За изпит, взет, преди да съм се явила. Въпрос: Да уча ли? Мързелът ме съблазнява. Отговорът на всички въпроси без въпросителни е един и същ: бъди упорит в усещането за достойнство, независимо от това, че подобаващо ще бъдеш наречен луд. Въпрос на избор или избор на въпрос. Мисля, че е правилно да бъда АЗ. Нали търсиш истината, човеко. Това е истинско. Отражението в очите ти, когато погледнеш през прозореца и чувството на бъдене те пленява клетка по клетка. Късогледи много. Сложи си очилата и просто бъди ТИ. Нищо не е вечно. Дори този миг. Времето ти го отнема и си истински щастливец, ако ти позволи да го помниш. Не се забравяй, човеко! Аз отивам да уча.

ОБЯВА ЗА РАБОТОДАТЕЛ

Висококвалифицирана в креативността личност с дългогодишно - скромен опит в бъденето и със склонност към крайни отклонения от клишето, търси работодател. Мъж или жена, може и някой средноаритметичен. Мога да общувам формално и неформално и със своеобразно биологически осреднени хора – човеци всякакви. Това обуславя високата степен на комуникационната ми солидарност. Тъй като очевидно не отговарям на изискванията на „обявите за работа“,  пък и те не отговарят на моите изисквания – обичта ни е споделена, реших да пусна обява за работодател. Що за условие е да си психически стабилен полиглот, чието работно време по възможност да е денонощно, с опит в работата с хора – клиенти за предпочитане цял живот и подходящо образование с шуробаджаначеска препоръка. Признавам си, хиперболизирах средностатистическата обява за работа. Както и да е, вижда ми се логично при така стеклите се обстоятелства на безработна работица и скоропостижна анонимна самоотпуска, в която се намирам в момента, да предприема такава мярка. Разбирайте го, както искате. Той, тя, то, той – тя, тя – той или за по-конкретно – работодателят,каквото и да е той, трябва да отговаря на следните условия:

·         Високо интелигентен. Понеже в днешно време значенията на понятията извратено се видоизменят ще дам моята дефиниция за интелигентен човек без претенцията за пълна и изключителна изчерпателност и стремеж към приемственост на мнението ми от широката общественост. Високо интелигентен човек е този, който умее да се адаптира, проявявайки разбиране и поведение, които водят до положителни крайни резултати. Не бъркайте интелигентността с грамотността. Едно е да можеш да си напишеш името правилно, друго е да накараш някого да работи за твоето име, карайки го да се чувства сякаш работи за себе си. Да си успешен работодател е призвание, а не самозвание, както често се случва.

·         Да проявява адекватно поведение. Тук отново ще се наложи да поясня, какво точно имам предвид. Същността на това качество се състои в проявяване на признаци на постоянство в извършваните действия и в направените изказвания. Да се избягват непрецедентите „Говори едно – прави друго.“, „Прави едно – говори друго.“, „Днес е така – утре е иначе.“ и прочие на подобни тези и антитези.

·         Да бъде човек. Хора милиарди, човеци - на изчезване. Един работодател трябва да знае, че колкото служителят се нуждае от него, толкова и той се нуждае от служителя. Няма незаменими хора, няма незаменими работодатели, но има незаменими човеци. На работа служителят е един от хората, който си върши задълженията, но на улицата е обикновен човек като теб, заслужаващ уважение.

·         Да може да мотивира. В понятието работодател се побират не само думите „дава работа“, но включва много по-голяма отговорност в себе си – ръководител, съветник, водач, мотиватор, пример, респект, достойнство, честност, професионализъм. Аз бих се мотивирала, ако работодателят ми съчетава в себе си повечето от тези качества.

·         Да дава възможност. Аз искам да съм служител, не мишле в кутийка, което върти едно колело по инерция от осем до пет. Бих работила и от осем до осем, стига да имам възможност да съм си аз, да давам частица аз и помежду другото  да получавам пари за това.

·         Да дава обективна оценка. Не ти трябва да си математик, за да го можеш това. Просто не казвай на черното бяло, на бялото сиво и т.н. За съжаление „далтонисти“, даващи „работа“, колкото искаш. Бъди различен – научи цветовете.

·         Обратна връзка. Монолозите във вербална, невербална и писмена форма вредят сериозно на взаимоотношенията служител – работодател. Служителят, за да свърши работата, както трябва и както Вие искате, е необходимо да бъде насочен в своята креативност чрез поощрение или съответно чрез порицание, но никога с премълчание. Когато класифицирате дадена идея като „тъпа“, е задължителна релевантна аргументация с цел постигане на желаното. Никога не казвайте на един служител, че неговата работа не е приоритет, така го демотивирате да работи за Вас и го мотивирате да работи за себе си въпреки Вас.

·         Доверявайте се. Вярно, че на вълка вратът е дебел, защото си върши работата сам, но аз не съм чула в историята за много успешни „вълци“. В класациите на най-успешните хора в света не съм срещала името Кумчо Вълчо, а той е най-прочутата литературна фигура от този клас животни и дори в приказките накрая той е губещият. Затова скъпи работодатели, доверявайте се повече на своите служители, работете в екип и делегирайте достатъчно права. Това не означава липса на мониторинг и контрол, означава професионално ръководство на екип с цел постигане на оптимално ефективни резултати.

Какво предлага милостта моя:

·         Професионална креативност в изпълнението на задълженията, която чувствително ще повиши маржа на печалба във Вашата фирма.

·         Прагматичност, благодарение на която разходите чувствително намаляват - все пак съм първокласна габровка.

·         Умение за работа в стресови ситуации – вроден опит от жителството в нашето отечество, нелюбезно, но възпитателно. Много нехубаво, в крайна сметка може и да е за хубаво, просто се възползвам.

·         Добри комуникативни способности – владея много добър български език, който се разбира кристално добре както от възпитани хора, така и от неосъзнати и осъзнати простаци. Понятието „езикова бариера“ при мен не съществува.

·         Умение за убеждаване – произтича от хобито ми да става винаги на моята.

·         Отлични продажбени способности – мога да продам млечен деликатес на дългогодишен млекар за сирене първо качество. Без да ми се налага да говоря неистинно. Козът ми е във внушението.

·         Силно чувство за организираност в хаотична обстановка, особено в хаотична. Лесното е трудно, трудното е стойностно, със стойностното се успява, с успеха се печели.

Всеки работодател, отговарящ на посочените условия и проявяващ интерес към предложението, има правото да ми пише на лично съобщение. Аз съм си винаги аз – Мария Тодорова.

П.П. Всяка прилика с поведение, качества и характеристика на действителни работодатели е напълно случайна.

ПРИЯЦЕМЕРИЕТО КАТО ЛИЦЕМЕРЯТЕЛСТВО

Здравейте, „приятели“ и приятели. Днес ще си говорим за прияцемерието като лицемерятелство. Това са думи от новото време, които няма да намерите в тълковния речник, дори и Google не е чувал за тях, защото се срещат главно на улицата, в офиса, в домовете ни дори и ходят по хората като вредни паразити, които оказват индиректно негативно въздействие. В малки количества не е опасно, дори понякога е полезно, но предозирането е фатално както за вирусоносителя, така и за реципиентите. Това е дума под прикритие, приятелство, облечено в лицемерие или лицемерие предрешено в приятелство. Едно и също е. Не го обърквайте с тактичността и любезността.

Същността на прияцемерието ще обясня най-лесно като тенденция пролет, лято, есен, зима, 21 век, която е или по-скоро са маскените балове. Всеки ден е един маскен бал за повечето хора. Основната особеност на това мероприятие е присвояването на свойства и характеристики към личностните, които прикриват истинската персоналност и индивидуалност. Сиреч превръщаме се в своеобразен нелитературен оксимором на живо – проявяваме особености на взаимоизключващи се поведения. Обикновено прияцемерието се нанася върху лицето и придава фалшивост и неистинност, която трудно се разпознава, но с иновирането на човешкото поведение вече има „модели“, които се носят на ръцете и се проявяват освен като мимики,но  вече и като жестове. В момента „учените“ работят по прияцемерие за очи. Засега не са открили, как да приложат идеята си в реалността. Прототипът не сработва при всички тестери.

Как да разпознаем прияцемерието? Както се досещате от написаното по-горе, очите са най-неоязвимата  част на тялото, която трудно може да бъде адаптирана. Те отразяват нелогичността и несъвместимостта в съвкупността от проявявани симптоми на прияцемерието. Когато попаднете в подобна ситуация, ще усетите дисонанс, който ще ви подскаже, че сте участници в открита и истинска неистинност, насочена към вас. Усетът се придобива с опита. Тук говорим за най-тежките случаи. По-често се среща прияцемерие, което е с доста видими и остри характеристики, като непостоянство в поведението на дадена личност, друг е въпросът, че се правим, че не осъзнаваме. Съществува пряка зависимост и изключителна причинно - следствена връзка между желанието за извличане на изгода и проявата на прияцемерие. Не винаги се проявява такава зависимост, но е събитие, което придобива статут на постоянно случващо се.

Говоря за това, защото ако искаме нещо да променим, трябва да го изговорим, а аз искам да променям и обичам да говоря, но най-много да пиша. Така съм си аз. Май не е актуално за „сезона“ да си си ти, но както съм казвала и преди, никога не съм била в крак с модата. Въпреки това не ми изглежда много модерно това. Нещо сме обърнали понятията наопаки. Има му нещо на това време. Има нещо извратено в новите тенденции. Дори лятото е като пролет. В разгара на пластмасовата ера сме. Време на неистинност. Сега ще попитате, тогава кое е истинско? Ами това, което сме сега е чистата истина. Дръжте се за нея. Може да не е „модерно“, но е out of cliche. Не обичам маскените балове. Има красиви маски и костюми, но аз нямам потребност от тях, вие нямате потребност от тях. Имам си хубава, бяла кожа на лицето и прекрасни изразителни кестенови очи. Не ми е нужен „грим“, за да изглеждам добре. Не ми е нужно нищо, за да съм си аз, не ви е нужно нищо, за да сте си вие. Плюс един Like за хората, извън рамката и честит НОВ ден. Това е май най-истинското – новият ден! Вземете да му се зарадвате наистина! Аз така мисля да направя!

МЪДРОСТТА МИ ЗАГОВОРИ

Чувствам се като човек на четвърт век, 
а не на двадесет и пет.
По логика е едно също,
но на друго чувство е присъщо.
Чувство на отдавност върху филмови ленти,
чувство на порастване за път двадесет и пети.
Във филма се говори за начало без край,
за срещи, разлъки и следобеди на чай.
За усмихнати сълзи и разплакани усмивки,
за кръстовища, пътеки и пътища с отбивки.
За образовано висшество, първа диплома, втора
чакат в шкафа третата си съкилийничка за опора.
Мъдростта ми заговори,
за първи път и за онзи - втори.
Макар да ми е детството в душата,
ето го - бял косъм в косата.
Приятелите се превърнаха в познати,
а животите в неочаквани поврати.
Годините изтичат между пръстите на краката,
а така ми се иска да върна назад с колата
и да мина пак по пътечката онази
на свобода, безвремие и безгрижности разни.
За мъка или радост това не се случва,
животът миговете в спомени заключва.
Складирам ги в кутии, в кашони, не ги забравям,
и чрез споменното чувство следа след себе си оставям,
защото чувството на младост не остарява в мен,
в душата ми за спомен живее ден след ден.

НА ВАЖНИТЕ ХОРА тези, които са частица мен и аз съм частица тях

Честит НОВ ден! И пак не ми е нещо ден за порастване. 7:30 часа, в географските ширини на квартирата денят се измъква изпод завивките и ми се усмихва през щорите. Мляко в амплоа на меко и ароматно кафе със захарна чувствителност. Google ми проговори. Понаучил е нещичко на български, без да звучи безсмислено.

Та, денят. Той е една огромна приятелска прегръдка, две целувки, едно признание, едно предложение, едно стихотворение, малко анонимност и малко тъга (това все едно не съм го написала). Една слънчева разходка с мъничко дъждовност, една торта – палячо и едно желание. Една бутилка вино с характер, един счупен тирбушон, цели три ароматни свещи и една ароматна пръчица. Носи се дихание на заедност. Орисване за „живот на фея, рокли с огнен шлейф и красиви крила“ от звуците на фейска мелодия. Едно развълнувано до „сълзи“ растение – емоционално наводнение (споко, холът е вече отводнен). Какво да направя, обичам си цветята и ги преобгрижвам. Предпоследната грижа регистрира две „убийства“ по непредпазливост, но важното е, че относителният дял на живите растения вкъщи е по-голям в сравнение с този на вече неживите. Едва ли аргументацията ми да издържи в цветния съд, но е важно да издържи пред фактическия собственик на цветята. Самосезирам се и обещавам, че повече няма да правя така. Това го чух отнякъде и понякога действа. Отплеснах се. Признавам си, пих кафе.

Днес пак залагаме на цигулките. Този път не е една и съща песен. Красиво ми е. Думите, думите, те ми създават красиво чувстване. Искреност. Споделеност. Креативност в цветове. Топличко ми става, слънчево и светло, светло в душата. Ех, този ден, един ден, една усмивка, един човек с много други хора и хората говорят, говорят за значимост. А сърцето се изпълва, пълни се със слънце и прелива в усмивки, радостни усмивки. А навън не смее да завали. Ех, тези хора, тези думи, този ringtone, това „Kisses of the sun”. Да, слънчевите лъчи ме топлят с въздушните си целувки. Харесва ми. Днес е хубав ден. Чудя се каква дума да използвам за това, което изпитвам – някой ме поръсва със сребърно - брукатени частички щастливост, които светят ярко и експлодират накрая в брилянтна емоционална феерия. Благодаря ви, дадохте ми важност, дадохте ми чувство, а аз ви подарявам слънчевост и частица АЗ. Малко ми се доплака. Обичам ви, важни хора! Запазвам си ви ей там в ляво, да ми тупкате всеки ден.