ГОРЕЩ ШОКОЛАД

Обичам на петъка горещия шоколад,
обичам книгата ми - мирише на мастило.
Обичам да си мисля за съботата как
ще ме гушне в одеялце и ще ме приспива.
Обичам да се срещам тайно с морето,
да ми обещава за бъденето по-напред.
Обичам да се срещаме там, където
сипва ми в чаша мидички с късмет.
Обичам спомените си в рапани да събирам,
да се къпя в дъжд от ноемврийски листопад.
Мечти на пясък в обувките намирам,
пясъчният часовник е тръгнал пак назад.
Времето сърди се по детски на морето,
прокудило е лятото, прибрало есента.
Не знаех, че още го боли сърцето,
не му се нрави на ноември песента.
Омръзна ми да ме вдъхновяват нощните валежи
и как дъждът мирише на тъга.
Омръзна ми от влюбването в чуждите копнежи,
от възлите в ляво, от непрочетени писма.
Омръзна ми да се превивам в тесните човеци,
те не ме разчитат, не могат да ме поберат.
А толкова обичам споделените петъци
и най-вече горещия им шоколад.

RESET TO FACTORY DEFAULT

или белият лист

Изреченията си изкълчиха думите и нещо много често се препъват в смисъла. Буквите са в безпорядък и се блъскат във вълнолом от безсмислие. Уводът върви на инат, тезата мълчи, докато препинателните знаци крещят, а щастливият край е бездомник, който обира фасовете по улицата. Тая история няма да я пиша. Само ще я оставя тихичко на гърба на белия лист и без това не искам да я чета и да бъде препрочитана. Слагам й точката преди да съм й написала заглавието.

Ще отида до книжарницата на новия ден и ще си взема назаем малко бели листи, на които се разказват от онези истории с хубавия край. И така ще продължа да пиша от начало за същото, но с други изречения. Ще пиша бавно. Този път няма да бързам. Ще събера всичко на едно място и ще го подвържа със значимост. По изрисуваните корици ще се познава. Няма да стои непрочетено на рафта и да събира праха на пропуснатото време. Ще стои на масата в слънчевата всекидневна и когато си пия чая следобед, ще си чета по малко и ще дописвам.

Така ще се сетя. Когато се изгубя, как да се върна отново. Връщане към началото и обратно напред. И там на белия лист пише за това, как животът не е литература и ще прочета, че денят е маркетинг – покупко - продажба на ползи. Продаваме се за чаша печалба. Понякога излизаме на минус. Така е в търговията. Напомням - хората барабар с чувствата преминаваха, преминават, ще премине всичко и накрая последният ще остане, а последният съм аз. Така сме устроени, да се връщаме винаги към себе си. По подразбиране. Това е в случай, че се забравим от къде сме тръгнали и на къде, за да знаем къде отиваме и в крайна сметка да стигнем. Без да питам защо, защото вървежът е винаги самостоятелен дори с някого.

Аз се връщам към белия лист, който взех назаем от книжарницата на новия ден, където мисля да разказвам за същото, но с изреченията на други чувства такива, които ще искам след време да бъдат препрочитани. За това себеусещане си заслужава връщането. Така слагам главна буква на многоточието без право на точка...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ПО ШОПСКИ

или фолклорно позициониране second edition

Есен по скарпини одим
има-нема четри годин.
Сбрали са се странджанци, тракийци, шопи,
люде чак от Пирин, Добруджа, Родопи.
Коги затропат сите в оро,
они ги знаат чаа у съседното село'.
Не, че нещо, ама да са знай -
при нас са убавите момци и моми, най.
А па черни нинджи как играят, пълнат ти душата,
щото в Ритъм 7/8 бият им сърцата.

И понеже се изчерпах шопско-диалектно,
ще тропна пожелание правоговорно дискретно.
Първо с прескоци и свищовки ще загрея,
после „Бяла роза“ ще запея.
Дясна ръка лява хваща,
инак с шоколади ще си плащаш.
„Самоковско“ ще изиграя
и ще пожелая най-накрая-
Честит НОВ ден, рожден
от Мимчо – най-ритмичен фен. 
А с Ръченица на хорце,
ви прегръщам от сърце.
И римата ми тук приключи,
затова и ще заключа.

И те така -
иха, иха и ха, ха. 

"Трябва да действате. И трябва да сте готови да се провалите. Ако ви е страх от провала, няма да стигнете далеч."

Стив Джобс

КОГАТО ПРОЗИТЕ ОБИЧАТ

Пак ме спряха думите на стоп и ме накараха да сляза от земята и сега съм проза, написана от нощен вятър. Попитай ме, да ти кажа. Няма да те излъжа. Така де, прозите не лъжат.

Те чуват, помнят и изслушват. Помнят. Думите им са чисто бели и не се страхуват, че няма да бъдат прочетени. Прозите не се влюбват и не болят, не са тъжни и не плачат. Имат вътрешна усмивка. Не могат да мислят, но могат да те почувстват. Обичат да си говорят с теб, да ти разказват истории.

Сега съм проза. Попитай ме, да ти разкажа. Няма да те излъжа. Ако си сам, ще те напиша, може някой да те разчете. Ако ми позволиш, ще те прегърна с кавички и ще държа ръката ти, когато думите загубят главните си букви. Ще те изправя във възклицателна, когато се изгърбиш във въпросителна. Ще те хвана, когато паднеш на дъното на смисъла. Ще те стопля между редовете, когато ти стане студено от текста под линия. Ще те целуна с метафора и ще те обичам със смислови грешки. Ще ти дам увод, когато изгубиш посоката и ще напиша щастливия ти край.Винаги ще доказвам тезата ти. Поуката назаем ще ми вземеш.

Аз съм проза. Попитай ме, да ти разкажа, какъв е твоят смисъл. Ще ти пазя значението, дори да ти се сбръчкат запетайките. Ще съм прозата ти чак до безкрая на многоточието...Попитай ме, прозите на лъжат. Ще те чакам в заключението, точно преди точката на последното изречение. Ще ме познаеш по чувството за объркан словоред, когато ме прочиташ. Ще се радвам да бъда разчетена.

Аз съм проза. Но да знаеш, че прозите не се влюбват. Прозите обичат. Обичат да те пишат. Попитай ме, да ти разкажа. Прозите не лъжат.