ПОСЛАНИЕ

По принцип искам да ти кажа всичко,

как ти изпращам усмивка по мечтите ми,

защото да съм клише за мен не е привично

и ужасно любопитно ми е дали вече са пристигнали.

А думите ми остават скрити между редовете,

вързани на възел в странни изречения

и уж нямат смисъл, но натежават в ръцете ми,

затова тихичко ги скривам в стих от няколко безвремия.

И така се преструвам, че въобще не съществувам,

въобще не обичам, въобще на изпращам нищо.

Просто предпочитам да казвам нещо друго,

а всъщност така ти казвам абсолютно всичко!

МОЖЕ ЛИ ДА МИ Е ВЛЮБЕНО НОЕМВРИ

Може ли да ми е влюбено ноември?

Обещавам думите ми да са тихи,

много, много тихи.

Дотежаха ми онези от септември,

затова ще обичам пак така в стихове.

Този път имаш честната ми дума,

че няма да те водя по-далеч от тези редове.

Мислиш ли, че нещо ще ти струва,

ако останеш само мъничко…

… ей така, заради мен.

Ти просто ще си пулсът, който тупка вляво,

когато вървя по усмихнатите тротоари,

когато нарочно закъснявам за работа

или чакам зеленото на светофра.

Когато отивам до магазина,

за да си купя още плодове

и забравя какво трябваше да взема,

мен въобще ме няма тук…

…мм, не, въобще.

Може да ме срещнеш в някой сън,

но само ако искаш да се случа.

Затвори очи, аз съм там в думите,

които в спомени заключих.

Затова ми е влюбено и ноември,

защото обичам да те обичам в този стих.

И защото обещах да си тръгна навреме,
накрая няма ме, не ме е имало, не ме търси!

ИГРА НА ЕГО

Ще се оставя да съм малката ти тайна,

която толкова те е страх да си признаеш.
Ще си стоя тихо и ще те усмихвам само,
точно когато си мислиш, че не зная.
Ще ти позволя да съм трепет,
цяла фраза в любимата ти песен.
Tова е твоята игра на его,
аз просто ти се случвам и изчезвам.
Не се плаши, няма да те издам,
защото ако съм истина, ще стана на парчета.
Предпочитам да си остана просто там,
но да съм цяла, дълбоко скрита в сърцето ти.
Остави така, всичко друго е излишно,
тази тайна на никого няма да я дам,
ако ти не си признаеш всичко,
и аз няма да призная, че я знам.

ОЩЕ НЕ Е НАПИСАНО

... как есента обича някого

Решила съм да те скрия между редовете

на една история още ненаписана.

И сутрин тихо ще се оглеждаш в кафето ми,

а аз ще ти измислям смисъл.

Светът ти ще се усмихва много по-различно,

просто ще е влюбен до полуда.

И да е само нашият така ще му прилича,

че ще ни се свиди да го делим с другите.

Много ще напомня на лятна есен,

която се случва през октомври,

когато тротоарите подритват кестени,

а дърветата си събличат робите.

Градът ще се е сгушил в брега на морето,

което ще пази в тайна всичките ни августи,

а на следващия ред ще ти оставя сърцето си,

ще го стопля в кавички и няколко метафори.

Много искам да те скрия между редовете

в историята, която още не съм написала.

Но чудя се дали въобще е редно,

май не е никак редно тази история да е наистина.

БЕЗВРЕМИЕ

#още5минути #spirkazarazkazi

Денят беше още по розовата си пижама
и си изяде закуската на обяд,
докато се измъкваше със слънцето през прозореца.
Остави си думите на изчакване
и си говореше с някого наум.

Слушаш ли ме сега, да ти разкажа нещо?
Хайде, де, остани. Само още 5 минутки.
Добре дошъл в ъгълчето на една съкровена тайна.
Намерих я в една книга на нощното ми шкафче.
Скрита беше между страниците на мислите ми
и ми отвлече вниманието - едно чувство на безвремие.

Не го чух, когато влезе през вратата на живота ми,
но явно не съм я заключила добре.
Искам да ти разкажа, как, докато денят ми подготвяше
нещо хубаво за предстоене,
вятърът разроши мислите ми чак до лятото
и си спомних колко обичам да те обичам
и как ти пращах усмивки по въздуха.
Дано са стигнали навреме и всичките,
защото доста ми дотежаха.
Остани до заключението.
Заслужава си четенето.
Няма уловка.
Подарявам ти моето значение,
затова ти направих дом между редовете ми,
за да си имаш убежище.
Написах те шумно, за да ме чуеш.
Хванах те за ръка, за да не паднеш на дъното на смисъла.
Прегърнах те в думи, за да бъдеш прочетен.
Превърнах те в чувство на безвремие,
а трая само 5 минутки
и така...
... измислих те,
а сега те оставям да си тръгнеш.