ОЩЕ НЕ Е НАПИСАНО

... как есента обича някого

Решила съм да те скрия между редовете

на една история още ненаписана.

И сутрин тихо ще се оглеждаш в кафето ми,

а аз ще ти измислям смисъл.

Светът ти ще се усмихва много по-различно,

просто ще е влюбен до полуда.

И да е само нашият така ще му прилича,

че ще ни се свиди да го делим с другите.

Много ще напомня на лятна есен,

която се случва през октомври,

когато тротоарите подритват кестени,

а дърветата си събличат робите.

Градът ще се е сгушил в брега на морето,

което ще пази в тайна всичките ни августи,

а на следващия ред ще ти оставя сърцето си,

ще го стопля в кавички и няколко метафори.

Много искам да те скрия между редовете

в историята, която още не съм написала.

Но чудя се дали въобще е редно,

май не е никак редно тази история да е наистина.