„Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.”

Елин Пелин

" Има и такива дни, които сякаш си поемат дъх, задържат го и цялата земя замира в очакване. Някои лета не искат да свършат." 

"Сбогом, лято" Рей Бредбъри

Следва продължение

Родена съм в една от топлите нощи на един от летните месеци в една от годините, изминали отдавана преди време, но не съвсем отдавна, в ранното отдавна. Сега съм още млада, но не в онази чиста, неосъзната младост, а в тази преживяващата, търсещата, откриващата, страдащата, радващата се младост, тръгнала по един от пътищата напред. Щастлива съм! Щастлива съм, когато новият ден ме посреща с непредсказуемо бъдене.  Щастлива съм, когато ме връхлита вдъхновение, когато пея на някого, когато се разхождам, когато танцувам. Щастлива съм, когато съм с близките си хора, когато съм с приятелите си. Щастлива съм, когато ме обгърнат в искрена прегръдка, когато ми се усмихват от сърцето, когато чуя детски смях, когато чета хубава книга, когато гледам хубав филм. Щастлива съм, когато знам, че не съм сама. Щастлива съм, когато лъчите на слънцето танцуват върху кожата ми и ми стоплят душата, когато вятърът ме посреща с покана за вечна свобода, когато мога да виждам звездите в нощното небе, когато слушам песента на щурците, когато чувам поривите на стремяща се река или когато морето шепне ту в прилив, ту в отлив. Щастлива съм, когато е тихо и спокойно и когато е шумно и вълнуващо. Щастлива съм, когато правя някого щастлив, когато обичам, когато съм обичана. Щастлива съм, когато е пролет, когато е лято и дори когато е есен или зима съм щастлива. Щастлива съм, че чувствам щастие. И всичкото това щастие се побира в един, единствен живот. Сега е един ден от многото дни в една от годините и съм млада и щастлива. Аз започнах тази история в една от топлите нощи на един от летните месеци в една от годините преди време и ще я продължа утре, когато ще е един друг ден, в предстоящите една друга седмица, един друг месец и много други години и ще бъда щастлива, когато ги споделя някога с някого, където и да е, някъде там, където  един от моите пътища напред се срещне с нечий  друг напред към цялото.

ЗДРАВЕЙ, ПОЗНАВАМ ЛИ ТЕ

Всеки път погледнеш ли ме, сякаш чувам „Здравей, познавам  ли те?” Не, не ме познаваш. Сама името си търся. Наричали са ме всякак. Коя съм аз ли? Каква съм? Иска ми се да знаеш. Аз знам, че вчера бях цялата тъга, днес съм топло слънце. Била съм и красива, и грозна някога съм била, но винаги съм мечтател и то от онези тежките мечтатели, които са експлозия от чувства. Така живея, мечтаейки стъклени мечти.  Толкова е неистинско и чупливо всичко. И когато се счупи, реже ми душата.

Знаеш ли, че аз съм мечтател, от онези тежките мечтатели, които цели светове изграждат. Така оцелявам, мечтаейки новото начало.  И знаеш ли, винаги го получавам. Защото съм мечтател. Мечтателят умее да обича и да страда истински, да се самоизцелява от раните, да дава, без да получава, да намира смисъл.

Знаеш ли, че аз съм мечтател, от онези тежките мечтатели, които  обичат да усещат слънцето по лицето си и когато затворят очи да чуват как клоните на дърветата танцуват в ритъма на планинския вятър. Знаеш ли, че преди да си легна, обичам да слушам любима песен и мелодията й да звучи в главата ми чак до сутринта или че когато не мога да заспя, притисната от мислите и чувствата си, обичам да ги изписвам в думи, за да се освободя от тежестта им. Знаеш ли, че обичам утрото на всеки нов ден, защото носи в себе си вълшебството на надяването, че ще се случи нещо прекрасно.

Нищо не знаеш. Не знаеш, че ме боли от тишината ти. Боли ме, че не те е грижа... Спокойно, аз съм мечтател, от онези тежките мечтатели, които могат да обичат без да ги боли, че не са обичани!

ОБИЧАМ ТЕ

Кажи ми как да стигна до сърцето ти. Разказвай ми приказката си... Ще открия поуката. Обичам те, но щом ти не го усещаш, значи не те обичам както трябва. Разкажи ми как да те обичам. Кажи ми как да стигна до сърцето ти. Защо ми е да те обичам, щом ти не ме обичаш, няма логика, нещо не е както трябва. Може би не те обичам, защо тогава съм в това клише на чувствата си. Ужасно е. Не мога да намеря поуката. Защото ти не ми разказваш приказката. Сама се опитвам да я напиша. Тази приказка се пише от двама. Няма значение дали е за обичане или необичане.

Да беше ми разбил сърцето, както си му е редът, че да мирне веднъж завинаги. По-лесно щеше да ми е. А сега как ще те намразя, кажи ми, като те обиквам още повече! Обичам те, необичана. Спри да не ме обичаш. Спри се. Настъпваш нещо. А, да. Стъклата от разбитото ми сърце. Внимавай да не се порежеш. Не искам да те заболи, та аз те обичам. Боли ме да те обичам. Боли ме. Обичам те. И дори да ти го казвам милион пъти, то не стига до сърцето ти. Отблъсква те. Боли ме. Ще спра. Ще спра да боля, не да те обичам. Ще се науча да чувствам без да се тровя от несподелеността. Ще се науча да съм щастлива в твоето щастие без мен. Ще те обичам истински без да го знаеш. Ще те освободя и ще се освободя, и пак ще те обичам. Моли се винаги да е така, защото след това... Не, няма да те намразя, просто няма да те обичам. И тогава може да те заболи. Не искам да те боли, та аз те обичам.