Кажи ми как да стигна до сърцето ти.
Разказвай ми приказката си... Ще открия поуката. Обичам те, но щом ти не го
усещаш, значи не те обичам както трябва. Разкажи ми как да те обичам. Кажи ми
как да стигна до сърцето ти. Защо ми е да те обичам, щом ти не ме обичаш,
няма логика, нещо не е както трябва. Може би не те обичам, защо тогава съм в
това клише на чувствата си. Ужасно е. Не мога да намеря поуката. Защото ти не
ми разказваш приказката. Сама се опитвам да я напиша. Тази приказка се пише от
двама. Няма значение дали е за обичане или необичане.
Да беше ми разбил сърцето, както си му
е редът, че да мирне веднъж завинаги. По-лесно щеше да ми е. А сега как ще те
намразя, кажи ми, като те обиквам още повече! Обичам те, необичана. Спри да не
ме обичаш. Спри се. Настъпваш нещо. А, да. Стъклата от разбитото ми сърце.
Внимавай да не се порежеш. Не искам да те заболи, та аз те обичам. Боли ме да
те обичам. Боли ме. Обичам те. И дори да ти го казвам милион пъти, то не стига
до сърцето ти. Отблъсква те. Боли ме. Ще спра. Ще спра да боля, не да те обичам.
Ще се науча да чувствам без да се тровя от несподелеността. Ще се науча да съм
щастлива в твоето щастие без мен. Ще те обичам истински без да го знаеш. Ще те
освободя и ще се освободя, и пак ще те обичам. Моли се винаги да е така, защото
след това... Не, няма да те намразя, просто няма да те обичам. И тогава може да
те заболи. Не искам да те боли, та аз те обичам.
No comments:
Post a Comment