Разочарована съм

Разочарована съм. Но не от теб, а от себе си заради теб. Разочарована съм, че ти се доверих. Сгреших. Подарих ти приятелството си, искрените си чувства, а ти ги обезцени, обезстойности ги за себе си като валута. Съжалявам, че съм ти дала част от себе си. Искам си я. Не я заслужаваш. Жестоко е и боли, но ще заздравея и ще съм изгубила само празнота, а ти ще си изгубил чистата ми слънчева душа, която те обичаше безкористно и толкова тихо, нежно. Ще си изгубил мен. Не исках нищо от теб, не съм изисквала обичта ти, знам, че си неспособен да ме обичаш, исках само да ми говориш за теб, за мечтите ти, за щастието ти, за болката ти, за каквото и да е... Исках само да си говорим, само малък звук от твоята песен, а ти ме превърна в натрапница. Вече ми тежи да стоя до теб, да говоря с теб, да мисля за теб. Вдъхновението, което ми даваше илюзията, е отровено, носи ми само тъга и разочарование. Разочарована съм от себе си, от това, което съм заради теб – натрапница. Виновна съм, че обичам. Обичането не е за всеки, особено за онези, които не могат да го понесат.