ЗА ВРЕМЕТО

Всяка вечер сядам отстрани на деня -

наблюдавам как всъщност съм минала през него.

И искам някак за всичко да му благодаря,

че се е случил, че ми подарява времето;

че ме побира цялата

с всичките ми разтегнати минути

и все едно напук въпреки това

винаги има следващ ден на пътя ми.

Сякаш изобщо не върви, а всъщност продължава…

… някъде, но нали е време все пак, няма как.

Защо тогава не знам къде съм, сякаш съм забравила,

че въобще съм тръгнала, че ме е хванало за ръка

и бърза да ми покаже всички, всички светове, дори

тези, които все още ги няма,

а аз тихичко съм седнала изморена отстрани му

и гледам как просто неусетно си минава!

Мария се пише

ТЪРСЕНЕ

Нали искаше да (ме) намериш?
Погледна ли в себе си,
аз съм там -
на последното място,
на което търсиш.
Стига да имаш очи,
стига да ти стига сърцето.
Е, сега намери ли се?!

Мария се пише

СТРАХ

Кога ще пораснем, за да обичаме?!

Свършва ли някога страхът?!

Думите са удобните ми обувки за тичане,

но не избягах…,

… а паднах и се спънах.

И сега съм малката точка във въпросителния знак,

в края на всяко изречение,

което иска отново да стане и да продължи напред,

но стои и още си търси значението.

Още се прави на голям човек,

който не се бои сякаш от нищо,

защото вече не е онова дете

и сега е уж по-лесно да се обръща.

Но пътят назад е натежал от всички мисли –

човекът – дете се измори да се отрича.

Въобще ще порасне ли някога наистина,

като толкова много го е страх да обича?!

РАНДЕВУ

Чакам те! Аз съм там,

където отива лятото,

когато стане зима –

в топлината на спомена.

Когато времето потъне

в прегръдка от онези,

които траят вечност.

Ама аз от къде да знам,
че вечността е миг,

който отпечата различен пулс

по голите рамене на нощта,

по шията на вятъра,

по лицето на цялото небе.

От къде да знам,

че ще разчорли косите на мислите ми,

ще сграбчи сърцето ми за ръцете
на обещанието на едно море

и ще си тръгне, както си отива лятото.

Затова сега те чакам…

… в спомена.

Ако и ти помниш, ела навреме,
за да ме прегърнеш отново така!

СПЕЦИАЛНО МЯСТО

- Какво правиш?
- Приготвям си багажа.
- Но защо, навън е вече ужасно късно.
- Спокойно, след мъничко всичко ще ти кажа.
- Кога?
- Веднага щом заспиш. Не бързай!

Но преди това, моля те, кажи ми,

къде би искал най-много да отидеш?

- Как къде? Защо ме питаш? Нищо не разбирам.

- Не мисли, затвори очи и ще видиш.

Ще дойда в съня ти и ще те хвана за ръка,

ще те заведа чак накрая на сърцето ми

и когато стигнем там, ще седнем на брега

и ще гледаме танца на звездите с морето.

- Тогава няма да те пусна, дума да не става!

Това пътуване ще отнеме цяла вечност вероятно.

Единственото място, където искам да остана

е много, много близо – при теб, тук отляво!